Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всекидневието ни, променяйки начина, по който произвеждаме, обучаваме, консултираме и организираме. Тази нова технология обещава да увеличи производителността в ключови индустрии, но и да измести милиони работни места до 2030 година. Световният икономически форум прогнозира, че около 92 милиона човешки работни места ще бъдат заменени от автоматизация.

В същото време, ИИ се представя като мощен инструмент за борба с климата. Той може да подобри събиране и анализ на данни за енергийни системи, моделиране на климатични рискове и защита на въглеродни сковчета. Възможностите му за разкриване на невидими замърсявания и подпомагане на екосистемните ферми могат да бъдат ключови за устойчивото развитие.

Но цената за околната среда е значителна. Според Международната енергийна агенция, центровете за данни в САЩ ще увеличат потреблението на електроенергия почти наполовина до 2030 година. Тези съоръжения изискват огромно количество вода и енергия за охлаждане, което се отразява на местните общности и природата. В Минесота например, суперкомпютърът Colossus допринася за замърсяване на въздуха, без да е получено необходимото разрешение.

Този проблем не е изолиран. В много региони, където водните ресурси са ограничени, съществуват сериозни опасности свързани с използването на вода за охлаждане на сървърите и производството на компоненти за AI хардуера. Замърсителите от производството могат да проникнат в почвата и водите, застрашавайки здравето на местните общности.

Глобално, изкуственият интелект допринася за увеличаване на въглеродните емисии. Едно обучение на модел може да генерира пет пъти повече въглероден диоксид от средния автомобил за цял живот. В доклада си Google отбелязва, че емисиите са се увеличили с 48% от 2019 година насам, което усложнява усилията за постигане на нулеви нетни емисии.

Историята ни напомня за парадокса на Джевънс — напредъкът в ефективността често води до по-голямо потребление. В свят, където растежът се счита за прогрес, капитализмът и технологичният напредък често оставят екологичните последици извън вниманието. Въпросът е дали можем да използваме ИИ като инструмент за добро, без да повторим грешките от миналото.

Балансът между ползите и вредите от генеративния ИИ ще бъде решаващ. Важно е да се разглеждат не само неговите възможности за борба с климатичните промени, а и неговият цялостен екологичен отпечатък — от производството до обезвреждането. Истинското предизвикателство е да намерим начин да използваме технологията така, че да не допринася за социални и екологични несправедливости.