Изследване, публикувано в Journal of Cognitive Neuroscience, разкрива нови аспекти на начина, по който мозъкът ни обработва информация и изпълнява множество задачи. Според данни от изследването, проведено от екип учени от Медицинския център на Джорджтаунския университет, е възможно мозъкът да пренасочва определени дейности на „автопилот“, което позволява съвместяването на различни задачи.

В ежедневието често се сблъскваме с необходимостта да изпълняваме няколко действия едновременно, като шофиране, разговори, четене или приготвяне на храна. Въпросът, който изследователите поставят, е дали мозъкът наистина извършва две неща едновременно или просто преминава бързо между тях. Според научните наблюдения, в случаи на умствено натоварваща работа, мозъкът по-скоро превключва между задачите, отколкото да ги изпълнява паралелно.

Изследването показва, че след продължителна практика, мозъкът може да пренасочи част от задачите извън основния си изчислителен център, което намалява умственото натоварване. Максимилиан Ризенхубер, водещ автор на проучването, коментира, че е възможно да се научим да съвместяваме различни дейности, като се преструктурират определени функции на мозъка.

Когато става въпрос за по-прости задачи, хората могат да ги изпълняват едновременно, без да се объркват. Проблемите обаче възникват, когато задачите изискват повече внимание и усилия, което води до необходимостта от постоянно превключване между тях. Тези процеси се управляват от предния дял на мозъка, който обикновено може да обработва само една задача в даден момент.

В изследването учените използват функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) и електроенцефалограма (EEG) за наблюдение на мозъчната активност на 11 участници. Те преминават през над 30 000 умствени предизвикателства, свързани със сортиране на изображения на автомобили. Резултатите показват, че в началото задачата активира префронталния кортекс, но след тренировки, значителна част от работата по сортирането се прехвърля в темпоралния кортекс, свързан с паметта и разпознаването на обекти.

В допълнение, изследването включва експеримент с двойна задача, при която участниците трябва да разпознават автомобили и да се справят с допълнително предизвикателство. Участниците, чиито мозъци са прехвърлили работата по сортирането на темпоралния кортекс, показват по-добри резултати в допълнителната задача.

Според Кокс, един от авторите на изследването, откритията им могат да имат значение за реални ситуации, като например работата на радиолози, които автоматично класифицират образувания на рентгенови снимки. Въпреки че проучването е с малък мащаб и изисква повторение с по-големи групи, то предоставя нови възможности за разбиране на начина, по който мозъкът учи и адаптира функциите си.

Следващата стъпка за изследователите е да определят дали определени видове задачи са по-склонни да бъдат прехвърляни към други части на мозъка, освобождавайки префронталния кортекс за нови предизвикателства. Ризенхубер подчертава, че невронните вериги наистина се променят, което позволява на мозъка да изпълнява две задачи едновременно.