Векове наред, цветята са вдъхновявали хората с красотата си и с уникалните си свойства. Един от най-забележителните примери за това е пауновото цвете, познато днес като Barbados Pride и Red Bird of Paradise. То е тропически храст, който е бил идентифициран от натуралисти през осемнадесети век като flos pavonis или Poinciana pulcherrima L., а сега е класифициран като Caesalpinia pulcherrima (L.) Sw.

Векове наред, цветята са вдъхновявали хората с красотата си и с уникалните си свойства. Един от най-забележителните примери за това е пауновото цвете, познато днес като Barbados Pride и Red Bird of Paradise. То е тропически храст, който е бил идентифициран от натуралисти през осемнадесети век като flos pavonis или Poinciana pulcherrima L., а сега е класифициран като Caesalpinia pulcherrima (L.) Sw. С развитието на икономичната ботаника в Новия свят, европейските колекционери започнали да търсят растения с потенциална търговска, медицинска и селскостопанска стойност. Сред тези растения, които били транспортирани от Карибите в Европа, било и пауновото цвете, което бързо станало популярно в ботаническите градини.

Въпреки че европейските натуралисти записвали информация за растението, те не запазили знанията на карибските общности относно неговите медицински свойства. Жените, които били в робство в Карибите, притежавали значителни познания за лечебните качества на пауновото цвете и го използвали като абортивно средство. За тях, употребата на пауновото цвете била начин да упражнят контрол върху репродуктивните си възможности в контекста на расовия капитализъм, който комодизирал тяхната фертилност и разглеждал раждането на деца като разширяване на робския имот.

Историкът Лонда Шийбинджър изследва историята на пауновото цвете, за да анализира неравномерното движение на ботаническите знания през Атлантическия свят. Европейските наблюдатели в Суринам, Ямайка, Сен-Доминик (съвременен Хаити) и Барбадос записвали как робините и местните жени използвали растението за предизвикване на менструация или аборт. Въпреки че натуралистите документирали употребата му като абортивно средство, тези знания не били включени в европейските медицински и ботанически традиции.

Един от най-съществени европейски записи за тези знания идва от Мария Сибила Мериан, немска натуралистка и научна илюстраторка, която пътувала до Суринам с дъщеря си през 1699 г. по време на научна експедиция. В своето произведение от 1705 г. Metamorphosis insectorum Surinamensium, Мериан документирала пауновото цвете заедно с насекомите и растенията, които изследвала в холандската колония. Нейният разказ за растението се основавал на свидетелства от робини и местни жени, които й разказали как използвали семената на растението, за да предотвратят раждането на деца в робство.

Шийбинджър подчертава, че Мериан поставя аборта в контекста на колониалната борба, признавайки употребата на растението от робините като форма на съпротива срещу система, която се опитвала да контролира техния репродуктивен живот. В същото време, историкът Дженифър Морган отбелязва, че репродуктивните способности на робините са били от съществено значение за икономическата логика на наследствения расов робство. Морган твърди, че черното женско тяло се е превърнало в място на труд, репродукция, насилие и съпротива.

Други европейски натуралисти също документирали употребата на пауновото цвете като абортивно средство. Десет години преди Мериан, английският лекар и натуралист Сър Ханс Слоун записал растението в Ямайка, където го описал като средство за предизвикване на менструация и аборт. За разлика от Мериан, Слоун разглеждал практиката като доказателство за хитростта на жените, без да взема предвид условията на робство.

Тези различия в интерпретацията подчертават как европейските натуралисти не са били лишени от знания относно абортивните свойства на пауновото цвете. Липсата на тези знания в европейските ботанически и медицински традиции отразява приоритетите на колониалната наука. Шийбинджър използва агнотология – методологичен подход, който изследва как се произвежда и поддържа невежеството – за да анализира произхода на това научно невежество.

Според Шийбинджър потискането на знанията относно абортивните средства е отразявало форма на културна апатия или култивирана безразличие към репродуктивните знания, които предизвиквали политическите и икономическите приоритети. В контекста на пауновото цвете европейските научни общности "избрали да останат неосведомени относно западноиндийските абортивни средства".

Историята на пауновото цвете показва, че ботаническите знания са неразривно свързани със социалните и политическите светове, в които са произведени. Празнотите в научния запис разкриват толкова много, колкото и самите знания, демонстрирайки как системите на власт и културно произведеното невежество влияят върху това какво е и какво не е запазено като научно знание.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.