Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“, издание на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. Председател е на Българския ПЕН център, пишат от в. "Аз-буки".

Амелия Личева коментира данните от изследването „Колко и какво чете българинът“ на „Тренд“, поръчано от „24 часа“. Те показват, че почти една трета от пълнолетните българи (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастни, нискообразовани и жители на селата. Над 80% от българите определят четенето на книги като важно: „много важно“ – 42% и „по-скоро е важно“ – 41%. Четенето изобщо не е важно за 6 на сто от отговорилите, съобщават от в. "Аз-буки".

„Данните от изследването показват, че възрастните хора не четат, което донякъде настина е проблем на обществото, защото цените на книгите са високи и това е факт. В този смисъл, и това съм го чувала много пъти, хора, които биха искали да си купуват книги, не го правят, защото нямат тази възможност. Това ги кара да ходят в библиотеките. Но проблемът там е, че много голяма част от библиотеките нямат съвременни книги“, казва Амелия Личева.

„Няма как да обвиняваме, включително и младите, когато не можем да им предложим някакви книги, които са адекватни за тях. Така че по отношение на възрастните наистина смятам, че това е и социален проблем и може да се реши с повече съвременни книги в библиотеките. В това съм категорична“, допълва тя.

Проф. Личева казва, че се заражда вълна от млади хора, която прави четенето модерно и по този начин се постига известно раздвижване в тази посока.

„Факт е, че младите много четат фентъзи. Нормално е да се започне с това, за да ги запали като читатели. Оттам нататък вече е работа и на училището, и на университетите, разбира се, на семейството, да развият вкус у подрастващите. И влечението към книгите да се надгражда със стойностни произведения“, коментира тя и добавя, че „има книги, които са оцелели във времето. Има съвременна литература, която вече е класика. Има откъде да се започне“.

Според нея, началните класове са мястото, където децата трябва да придобият навици за учене и четене, като са важни и усилията на семейството в тази посока.

„Трябва да се учат и достатъчно много съвременни текстове, през които децата да осмислят времето, в което живеем“, обобщава Личева и допълва, че „усилията трябва да са насочени към това да опитваме да обръщаме вниманието към по-елитарната литература, защото това е важното. Литературата култивира ценности, култивира и критично мислене. Това става през наистина важни, съществени текстове“.

/ТДЦ