Времена в литературата
Разграничаването между времевите форми на коментарните и разказвателните глаголни времена е важна тема, която е била разработена от немския лингвист Харалд Вайнрих. Неговите теории придобиват все по-голяма популярност през последните десетилетия, като не се ограничават само в лингвистиката, а засягат и нарратологията — дисциплина, която изследва структурите, формите и времевите рамки на разказването, както и начина, по който авторите и разказвачите изразяват себе си и присъствието си в текста. Вайнрих подчертава, че глаголните времена могат да изпълняват множество функции в текста, като една от тях е изразяването на отношението на автора към материала. Понякога изборът на времеви форма може да показва дали авторът е в позиция на коментар или на разказвач, което от своя страна разкрива неговите намерения и цели при създаването на текста. Този подход е изключително ценен както за лингвистите, така и за самите писатели. За писателите разбирането за това кога и как да използват определени времена, им позволява да формулират по-ефективно своята идея и да създадат по-убедителна и насочена към читателя структура. Вайнрих, в своята известна книга „Tempus. Le funzioni dei tempi nel testo“ (1964), подробно разглежда ролята на времената и тяхната функция в текстовете. Той посочва, че коментарните времена, които са предимно в индикативната форма, служат за създаване на напрежение у читателя, като го въвличат по-активно в текста, докато разказвателните времена, също в индикатив, създават усещане за дистанция и спокойствие. Разделянето между тези две групи времена е важно и за самите автори при структуриране на текстовете. Например, в разказите и в приказките, изборът на време може да създаде различни емоционални състояния у читателя. В приказката „Бременските музиканти“ на братя Грим, използването на минало далечно време (разказвателно) позволява на читателя да се потопи в една по-отдалечена и фантастична реалност, докато използването на сегашно или близко до сегашното време (коментарно) може да създаде усещане за по-голяма връзка с настоящето и по-реалистично възприятие. Също така, разликата между коментарните и разказвателните времена може да се види и в структурата на романите. В класическите произведения като „Болестта на мъртвите“ на Лао Дзъ или „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски, авторите често използват смесени временни форми, за да подчертаят различни нива на реалност и интерпретация. Това им позволява да разграничат събитията от личните коментари, да изградят метанаратив и да покажат как авторовата позиция влияе върху разказа. В крайна сметка, разбирането и умелият избор между коментарните и разказвателните времена е ключов за създаването на ефективен текст, който не само разказва история, но и влияе на емоционалното и психологическото състояние на читателя. Това е важен инструмент за всеки писател и лингвист, който желае да постигне по-голяма дълбочина и въздействие в своето творчество.
|
|
Авторът и перото
Сатоши Шики в България: Рисуване на живо и въпроси от феновете на мангата
На 15 юли в кино „Люмиер“ ще се проведе уникално събитие, свързано с японската манга. Сатоши Шики, художник и автор на популярната поредица "Attack on Titan: Before the fall", ще бъде в България за първи път. Началото на срещата е насрочено за 17:0 ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Национална литературна награда „Йордан Радичков“ – нови таланти и вдъхновение от северозапада
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ привлича все по-голямо внимание, след като над десет автори вече са подали своите заявки за участие. Информацията е потвърдена от организаторите на конкурса от Община Берковица.
Крайният срок за п ...
Валери Генков
|
Новият албум на Deep Purple и как печатна грешка вдъхнови песен за съвременното общество
Валери Генков
|
Авторът и перото
Лятно читателско приключение и кино под звездите в Кула
В Кула стартира нова лятна програма, насочена към деца, ученици и местни жители, която обединява читателски, спортни и културни активности. Христела Александрова, главен експерт по хуманитарни дейности в общинската администрация, обяви, че инициативата започва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Проект за изследване на аутизма в литературата с Азиз Таш
Ученици от Езикова гимназия “Гео Милев” в Добрич ще се занимават с изследване на представянето на аутизма в художествената литература. През учебната 2026/2027 година, деветокласниците Боряна Стоилова, Йордан Папанчев, Константин Колев, Мария Милано ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Поетичен конкурс в Стара Загора с анонимен формат и награди на Деня на българската поезия
От 1 юли стартира приемът на поетични творби за XIII Национален конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“, организиран в Стара Загора. Община Стара Загора, в партньорство с Дружеството на писателите и Фондация „Космос – Димитър Брацов“, обяви условията за уч ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Микро-живеене – нова мода или решение за жилищната криза?
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Наградите „Буквознайко“ за смелост в четенето на български език в Париж
Добрина Маркова
|
На тържествена церемония в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, българският министър на образованието проф. Георги Вълчев поздрави участниците в десетото издание на международния конкурс по четене на български език „Аз Буки Веди“. Събитието събра ученици от различни държави, сред които Англия, Германия, Словакия и Украйна, които учат български език.
Министър Вълч ...
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
|
|
10:03 ч. / 02.09.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 37129 |
|
Разграничаването между времевите форми на коментарните и разказвателните глаголни времена е важна тема, която е била разработена от немския лингвист Харалд Вайнрих. Неговите теории придобиват все по-голяма популярност през последните десетилетия, като не се ограничават само в лингвистиката, а засягат и нарратологията — дисциплина, която изследва структурите, формите и времевите рамки на разказването, както и начина, по който авторите и разказвачите изразяват себе си и присъствието си в текста. Вайнрих подчертава, че глаголните времена могат да изпълняват множество функции в текста, като една от тях е изразяването на отношението на автора към материала. Понякога изборът на времеви форма може да показва дали авторът е в позиция на коментар или на разказвач, което от своя страна разкрива неговите намерения и цели при създаването на текста.
Този подход е изключително ценен както за лингвистите, така и за самите писатели. За писателите разбирането за това кога и как да използват определени времена, им позволява да формулират по-ефективно своята идея и да създадат по-убедителна и насочена към читателя структура. Вайнрих, в своята известна книга „Tempus. Le funzioni dei tempi nel testo“ (1964), подробно разглежда ролята на времената и тяхната функция в текстовете. Той посочва, че коментарните времена, които са предимно в индикативната форма, служат за създаване на напрежение у читателя, като го въвличат по-активно в текста, докато разказвателните времена, също в индикатив, създават усещане за дистанция и спокойствие.
Разделянето между тези две групи времена е важно и за самите автори при структуриране на текстовете. Например, в разказите и в приказките, изборът на време може да създаде различни емоционални състояния у читателя. В приказката „Бременските музиканти“ на братя Грим, използването на минало далечно време (разказвателно) позволява на читателя да се потопи в една по-отдалечена и фантастична реалност, докато използването на сегашно или близко до сегашното време (коментарно) може да създаде усещане за по-голяма връзка с настоящето и по-реалистично възприятие.
Също така, разликата между коментарните и разказвателните времена може да се види и в структурата на романите. В класическите произведения като „Болестта на мъртвите“ на Лао Дзъ или „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски, авторите често използват смесени временни форми, за да подчертаят различни нива на реалност и интерпретация. Това им позволява да разграничат събитията от личните коментари, да изградят метанаратив и да покажат как авторовата позиция влияе върху разказа.
В крайна сметка, разбирането и умелият избор между коментарните и разказвателните времена е ключов за създаването на ефективен текст, който не само разказва история, но и влияе на емоционалното и психологическото състояние на читателя. Това е важен инструмент за всеки писател и лингвист, който желае да постигне по-голяма дълбочина и въздействие в своето творчество.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
В историята на селското стопанство автоматизацията е един от големите успехи. С течение на времето нуждата от ръчен труд е намаляла драстично, но парадоксално, паралелно с това се увеличават изображенията на мъжка сила в рекламите, насочени към фермерските ...
|
Избрано
Куиър идентичности в хаитянската литература: гласове от периферията
В историята на Хаити, queer и транс идентичностите играят роля, която често остава в сянка. След опустошителното земетресение през януари 2010 г., някои консервативни религиозни и политически групи започнаха да разпространяват опасната идея, че бедствието е ...
|
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
|
Ако сте поропуснали
Проф. д-р Георги Райновски с осем приоритета и дигитализация на университетската администрация
Проф. д-р Георги Райновски, кандидат за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", представи своята програма за довършване на мандата за 2023-2027 г. в аулата на университета. Той акцентира на осем основни приоритета, които ще ръководят неговите ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |