През последните десетилетия светът се намира в постоянна трансформация, която все повече напомня за историческите модели на политическа манипулация и социална разединеност. В книгата „От неолиберализъм към Тръмпизъм“, авторът Дейвид Лебоу разглежда как икономическите и психологическите основи на капиталистическата индустриализация са дали старт на нова форма на авторитарна политика, която трудно се различава от историческите прояви на фашизма. Този анализ ме провокира да се замисля за съвременната реалност и за това как обществата ни се променят под натиска на глобализацията и информационната революция.

През последните десетилетия светът се намира в постоянна трансформация, която все повече напомня за историческите модели на политическа манипулация и социална разединеност. В книгата „От неолиберализъм към Тръмпизъм“, авторът Дейвид Лебоу разглежда как икономическите и психологическите основи на капиталистическата индустриализация са дали старт на нова форма на авторитарна политика, която трудно се различава от историческите прояви на фашизма. Този анализ ме провокира да се замисля за съвременната реалност и за това как обществата ни се променят под натиска на глобализацията и информационната революция.

Лебоу посочва, че през втората половина на XX век политиките в САЩ и Европа бяха насочени към поддържане на икономически растеж и социална стабилност, като медиите насърчаваха конформизма и политическата пасивност. Но започвайки от 1970-те години, с настъпването на неолибералната епоха, фокусът се измества към създаването и защитата на свободните пазари, като държавата все повече се отдалечава от ролята си на регулираща сила. Това доведе до растеж на неравенството, а устойчивостта на потреблението се оказа зависима от увеличаващия се дълг. Крахът на системата през 2008 година разкри до каква степен икономическите кризи могат да разрушат социалната тъкан.

В този контекст, личната отговорност става основен мотив за всяко човешко решение. Идеята, че всеки е собствен господар, а успехът или неуспехът зависят единствено от неговите избори, променя начина, по който възприемаме политиката и социалните системи. В медиите, които вече не са еднороден продукт, а пълни с различни "хиперреалности", се създава усещане за разединение. Хората гледат на другите като на делюзии, което допринася за разделението и конфронтацията.

Особено тревожно е как политическите партии се радикализират, като отказват да се съгласяват и да търсят компромиси, което прави управлението все по-трудно. В тази среда, образът на Доналд Тръмп като популярен лидер, който не се колебае да лъже, символизира дълбоката криза на истината и доверието в политическите институции. Той е образ на култура, която отказва да приеме фактите и предпочита удобната си илюзия.

Фашистките модели винаги са насочвали гнева към уязвими малцинства, които се представят като врагове на обществото. В днешно време „нелегалният имигрант“ се превърна в символ на глобалната капиталистическа заплаха, а хората се идентифицират с „печелившите“ капиталисти като Тръмп. Това създава опасна динамика, в която разделението и конфронтацията са основни инструменти за манипулация и контрол.

Тази реалност ме кара да се замисля за ценностите, които трябва да възстановим, за да запазим човечността и демокрацията. Въпреки всичко, съществуват и гласове на надежда и критика, като тези на Нойм Чомски, който вярва, че има причини за оптимизъм. Важно е да разбираме как историческите уроци могат да ни помогнат да се справим с предизвикателствата на съвремието и да създадем по-справедливо и устойчиво общество.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.