Времената на глаголите като инструмент за структура
Разглеждането на разликата между времената на глаголите като фон и като основен елемент в разказа е изключително важно за разбиране на начина, по който можем да предадем дълбокия смисъл на една история чрез писмената форма. В говора и текста глаголите изпълняват различни функции и често разкриват намеренията на автора, неговото отношение към героите, събитията и средата. Тази диференциация позволява на писателя да използва времената съзнателно, като по този начин насочва вниманието на читателя към определени елементи – дали към една конкретна сцена, герой или природна обстановка. Тази концепция е подробно разгледана от немския лингвист Харолд Вайнрих в неговата книга "Tempus. Le funzioni dei tempi nel testo" (1964), където той подчертава, че времената на глаголите в текста могат да имат различни функции, като една от тях е именно да придадат релеф на разказа. Релефът на разказа представлява неговото структуриране в два различни плана: фон и основен план. Избирането на кой елемент да бъде подчертан – сцена, действие или описание – зависи от комуникативните цели на автора, както и от неговата поетика и исторически контекст. За по-лесно разбиране е полезно да се създаде таблица, която да разделя времената на глаголите на фон и основен план, като всички те принадлежат към изявителното наклонение. Времена като имперфект, минало далечно и перфект, използвани като фон, създават по-описателна и организираща структура, докато миналото свършено често е избрано за главни събития и ключови моменти, които движат разказа напред. Важна е разликата между фон и основен план, като във Вайнриховата теория имперфектът често служи като фон, а миналото свършено – като основен план. Тази метафора е като филмов кадър, където едното показва атмосферата и контекста, а другото – действието и ключовите събития. В литературния анализ това означава, че изборът на времената определя как се разказва историята и как се фокусира вниманието върху различните й елементи. Примерът с романът "Teresa Raquin" на Емил Зола илюстрира тази теория. В първия пасаж авторът използва предимно времената на фона, за да обясни мотивите и обстоятелствата преди съществените действия. В следващите части, където се описват конкретни действия, преобладава миналото свършено, което подчертава важните събития. Този подход помага на читателя да различи между описанията и действията, като по този начин се създава яснота и дълбочина в разказа. От педагогическа гледна точка е важно първо да се идентифицират елементите на първи план и фон в историята, за да може по-ефективно да се изберат подходящите времена. Това създава структурирана основа за планиране на разказа и улеснява създаването на логична и последователна наративна линия. В същото време, изборът на времеви форми се влияе и от стила, поетиката и културния контекст на автора. Винаги трябва да се помни, че това е акт на творческо решение, подобен на режисурата в киното – как и колко да се подчертае даден елемент. Обобщавайки, можем да кажем, че във всяка история има определена динамика между времената на фона и на основния план. В началото често има въвеждащи описания, в средата – акценти върху действията, а в края – връщане към по-общи и описателни времена, които помагат за цялостното разбиране на разказа. Този модел е универсален, но винаги подлежи на интерпретация и адаптация според стила и целите на автора.
|
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
На бюрото
Професор Бисерка Пенкова и нейният принос в хуманитаристиката – юбилеен сборник обединява изследвания от България и чужбина
Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките организира официално представяне на юбилейния сборник в чест на проф. Бисерка Пенкова. Събитието, което ще се проведе в Софийска градска художествена галерия, е посветено на 70-годишнин ...
Валери Генков
|
Андрей Андреев представя медийната грамотност на четвъртокласници в Нови пазар
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Пловдив посреща поети от 11 държави на фестивала „Орфей“ 2026
Международният фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив е на път да отбележи своето девето издание, което ще се проведе на 7 и 8 май в Малката раннохристиянска базилика. Организаторите от фондация „Пловдив ЛИК“ обявиха, че събитието ще съ ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
Експресивно
Христофор Колумб привлечен към Северна Америка от миризмата на Сасафрас
Северна Америка, според една устойчива легенда, е била първоначално открита от европейците благодарение на своя аромат. Според разказа, Христофор Колумб е бил привлечен към бреговете на континента от силната, подобна на канела миризма на дървото Сасафрас (Sass ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
|
Авторът и перото
Български енциклопедичен речник по публична администрация свързва традиции и иновации в управлението
Валери Генков
|
Сборникът „Български енциклопедичен речник по публична администрация“ е ново издание, което цели да предостави изчерпателен поглед върху публичното управление в България. Издателите от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ подчертават, че речникът е съставен под ръководството на проф. Тодор Танев и включва художествена корица, дело на Антонина Георгиева.
Този ...
|
Авторът и перото
Питър Сингър разкрива философията си за етиката в реалния свят на онлайн среща в София
Валери Генков
|
|
10:00 ч. / 09.09.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 24171 |
|
Разглеждането на разликата между времената на глаголите като фон и като основен елемент в разказа е изключително важно за разбиране на начина, по който можем да предадем дълбокия смисъл на една история чрез писмената форма. В говора и текста глаголите изпълняват различни функции и често разкриват намеренията на автора, неговото отношение към героите, събитията и средата. Тази диференциация позволява на писателя да използва времената съзнателно, като по този начин насочва вниманието на читателя към определени елементи – дали към една конкретна сцена, герой или природна обстановка.
Тази концепция е подробно разгледана от немския лингвист Харолд Вайнрих в неговата книга "Tempus. Le funzioni dei tempi nel testo" (1964), където той подчертава, че времената на глаголите в текста могат да имат различни функции, като една от тях е именно да придадат релеф на разказа. Релефът на разказа представлява неговото структуриране в два различни плана: фон и основен план. Избирането на кой елемент да бъде подчертан – сцена, действие или описание – зависи от комуникативните цели на автора, както и от неговата поетика и исторически контекст.
За по-лесно разбиране е полезно да се създаде таблица, която да разделя времената на глаголите на фон и основен план, като всички те принадлежат към изявителното наклонение. Времена като имперфект, минало далечно и перфект, използвани като фон, създават по-описателна и организираща структура, докато миналото свършено често е избрано за главни събития и ключови моменти, които движат разказа напред.
Важна е разликата между фон и основен план, като във Вайнриховата теория имперфектът често служи като фон, а миналото свършено – като основен план. Тази метафора е като филмов кадър, където едното показва атмосферата и контекста, а другото – действието и ключовите събития. В литературния анализ това означава, че изборът на времената определя как се разказва историята и как се фокусира вниманието върху различните й елементи.
Примерът с романът "Teresa Raquin" на Емил Зола илюстрира тази теория. В първия пасаж авторът използва предимно времената на фона, за да обясни мотивите и обстоятелствата преди съществените действия. В следващите части, където се описват конкретни действия, преобладава миналото свършено, което подчертава важните събития. Този подход помага на читателя да различи между описанията и действията, като по този начин се създава яснота и дълбочина в разказа.
От педагогическа гледна точка е важно първо да се идентифицират елементите на първи план и фон в историята, за да може по-ефективно да се изберат подходящите времена. Това създава структурирана основа за планиране на разказа и улеснява създаването на логична и последователна наративна линия. В същото време, изборът на времеви форми се влияе и от стила, поетиката и културния контекст на автора. Винаги трябва да се помни, че това е акт на творческо решение, подобен на режисурата в киното – как и колко да се подчертае даден елемент.
Обобщавайки, можем да кажем, че във всяка история има определена динамика между времената на фона и на основния план. В началото често има въвеждащи описания, в средата – акценти върху действията, а в края – връщане към по-общи и описателни времена, които помагат за цялостното разбиране на разказа. Този модел е универсален, но винаги подлежи на интерпретация и адаптация според стила и целите на автора.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Борис Данков представя новата си поетична книга „Пирамида“ с избрани стихотворения
Издателство „Захарий Стоянов“ представя новата книга на Борис Данков, озаглавена „Пирамида“, която събира избрани стихотворения на автора. Данков, известен журналист и поет, е част от литературния и културен живот в България от ...
|
Избрано
Независими LGBTQ+ книжарници в Америка предлагат уникални пространства за културно разнообразие
На 26 април, когато се отбелязва Денят на независимите книжарници, много от нас се замислят за важността на независимите книжарници в подкрепа на разнообразието и културната идентичност. Тази година акцентът е поставен на книжарниците, които се фокусират ...
|
Ема Копли Айзенберг предизвиква традициите в литературата с новата си колекция разкази
|
Ако сте поропуснали
Саяка Мурата: тайните на индивидуалността и авторитаризма в съвременната литература
Световноизвестната японска писателка Саяка Мурата, известна с уникалния си стил и дълбоките си теми, направи впечатляващо първо посещение в България по време на фестивала „Литературни срещи“. В срещата, модерирана от литературоведа Дарин Тенев, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |