Литературен салон „Евгения Марс“ отбеляза една от най-значимите български писателки и драматурки в къща музей „Иван Вазов“ в София. Това събитие не само почете Евгения Марс, но и подчерта нейното богатство като творец и обществена дейност, която оставя траен отпечатък върху българската култура и литература.

В рамките на събитието беше открита специална временна експозиция, включваща ръкописи, снимки и първи издания на нейни книги. Тя ще бъде достъпна за посетителите до края на октомври, предоставяйки възможност за по-дълбоко запознаване с творческото наследство на Евгения Марс. Музикалното участие на Мария Елмазова – внучка и единствена наследница на писателката, добави допълнителна емоционална стойност към събитието, като съчета музиката с литературната памет.

Председателят на Литературен салон „Евгения Марс“ Божидара Цекова поздрави присъстващите за продължаването на делото на Евгения Марс чрез литературни четения в читалища, болници и санаториуми. Този инициативен подход към популяризирането на нейната литература и идеи е важен за съхраняването на културното наследство и за вдъхновяване на нови поколения читатели и творци.

Живка Симова, учителка по български език и литература, поетеса и изследователка, която е автор на книгата „Обичана и отричана“ (2004), подчерта значимостта на Евгения Марс за българската култура. Тя изрази надежда, че творчеството на повече писателки и поетеси ще намери своето достойно място в учебните програми, наред с имената на Елисавета Багряна и Дора Габе. Това е важна стъпка към равнопоставеността и по-широкото признание на женските гласове в българската литература.

Журналистката Елиана Митова, редактор и съставител на книгата „Извън сянката на Вазов“ (2015), също участва в събитието, като представи своите идеи за значението на Евгения Марс като личност, която е допринесла за развитието на българската култура и литература. В същото време, творци като Красимира Казанджиева и Лилия Райчева прочетоха свои произведения, посветени на Евгения Марс и Иван Вазов, като по този начин допринесоха за живата връзка между поколенията.

Историята на Литературен салон „Евгения Марс“ започва през 1995 година, когато група актриси, художнички, поетеси и изследователки възобновяват традицията на литературните салони, създадени в дома на Евгения Марс през първите десетилетия на XX век. Сред основателките са Божидара Цекова, Малина Поплилова, Мара Чапанова, както и други видни личности. Оттогава насам салонът издава сборника „Капчуци на надеждата“, който събира стихове, разкази и есета на съвременни автори, продължавайки да поддържа живата връзка с литературното наследство.

Евгения Елмазова-Марс напуска този свят на 26 септември 1945 година, оставяйки след себе си богато творчество. Тя е първата жена в България, която налага името си като драматург – нейните пиеси „Божана“ (1912) и „Магда“ (1918) са успешни в Народния театър. Освен това, тя е автор на четири сборника с разкази, енциклопедичен алманах за Освобождението на България и множество текстове за обществени събития. Признанието за нейната дейност идва и от цар Борис III, който я награждава през 1920 г. с орден „Дамски кръст“ – степен. Евгения Марс е и председателка на Съюза на българките за просвета и култура, както и на Клуба на българските писателки.

Иван Вазов, който е дългогодишен приятел и съратник на Евгения Марс, посвещава на нея 64 стихотворения, част от които са включени в неговата стихосбирка „Люлека ми замириса“ (1919). Тази взаимна почит и уважение между големите имена на българската литература свидетелстват за значимостта на Евгения Марс като личност и творец.

Събитието в къща музей „Иван Вазов“ и експозицията напомнят за нейното наследство и за важността на жените, които са допринесли за развитието на българската култура и литература. Евгения Марс остава символ на борбата за равноправие и творческа свобода, вдъхновяваща поколения напред.