Йога за много американци е просто друг вид тренировка, нещо, което може да се избере вместо сесия с тежести или бягане. Въпреки това, много инструктори по йога дават указания, които насочват в различна посока – визуализиране на свързването със земята под краката, за да се постигне устойчивост, или разтягане на бедрата, за да се усети емоционално освобождаване. Философът Ерик С. Мулис поставя въпроси относно начина, по който съвременните, секуларни практикуващи йога трябва да се отнасят към елементи от практиката, основани на светоглед, който не споделят.

Йога е древна практика. Но Мулис отбелязва, че версията, намерена във Ведите (Vedas), написани преди около 3000 години, не е много сходна с модерната постурална йога (MPY). Тези текстове описват набор от практики от мъжки аскети, които работят за контролиране на тялото по духовни причини. Позициите играят малка роля в тази традиция, наред с медитацията в седнало положение, диетичните правила и други методи за пречистване. Традиционната йога също така използва специфични дихателни модели за изграждане на вътрешна топлина, увеличаваща циркулацията на енергията, известна като прана.

Както подсказва името, MPY е много по-скорошно изобретение. Тя се развива през деветнадесети век като част от националистическо движение, което се противопоставя на английския колониален стереотип за индийците като слаби и женствени. Тази форма смесва аспекти от ведическите практики с европейска и американска гимнастика и "физическа култура". Подобно на древните форми на йога, индийската MPY е била насочена предимно към мъже, но в САЩ и Европа бързо била приета и от жени.

Разработчиците на MPY се дистанцират от по-езотеричните елементи и вместо това пропагандират стойността на прана в развитието на физическа, умствена и морална сила. Въпреки това, много американски инструктори по йога все още се позовават на аспекти от древната индийска духовно-медицинска система, което изглежда противоречи на разбирането на повечето практикуващи за съвременната наука. Мулис посочва, че анатомията и физиологията не разкриват прана, чакри или нади.

Някои наблюдатели смятат, че приемането на йога от бели американци отразява ориенталистичен поглед, който вижда практиките от други култури като по-"автентични", пренебрегвайки аспекти от тези традиции, които противоречат на техния общ светоглед. Въпреки това, Мулис предлага начини за помиряване на възможните противоречия. Един от тях е просто да игнорираме ведическия поглед за стойността на йога и да я третираме като полезна форма на упражнения и намаляване на стреса.

Друг подход е да изучаваме философията зад йога като част от плуралистичен подход към телесните практики. И още един вариант е да се използва образност, обичайно използвана в инструкциите по йога, без да се приема буквално – например "вдишайте в бъбреците" може да бъде сигнал за фокусиране върху усещанията в долната част на корема по време на вдишванията и издишванията. Мулис посочва, че човек може да се отвори за твърденията на MPY и да изследва как те могат да повлияят на опита му от телесността.