В своята нова творба „Ако смяташ, че е правилно“ (2025) италианският писател Паскуале Алегро (Pasquale Allegro) представя дълбок и емоционален монолог между сина Марко и баща му Алберто. Тази история, издадена от Arkadia, разкрива сложността на отношенията между поколенията, особено в контекста на загубата и опитите за справяне с травмата. Алегро майсторски съчетава хумор и драма, за да предаде болезнените моменти от живота на своите персонажи.

В своята нова творба „Ако смяташ, че е правилно“ (2025) италианският писател Паскуале Алегро (Pasquale Allegro) представя дълбок и емоционален монолог между сина Марко и баща му Алберто. Тази история, издадена от Arkadia, разкрива сложността на отношенията между поколенията, особено в контекста на загубата и опитите за справяне с травмата. Алегро майсторски съчетава хумор и драма, за да предаде болезнените моменти от живота на своите персонажи.

В интервю, Алегро споделя как е избрал корицата на книгата, която е дело на художничката Киара Джи. Леоне (Chiara G. Leone). Той описва как снимката е успяла да улови красотата на света, показвайки не само видимото, но и невидимото, което ни свързва с нашите спомени. Тази връзка между изображението и текста е ключова за разбирането на дълбочината на произведението.

Също така, Алегро разкрива как заглавието на книгата произлиза от самия текст и е символ на пътя на главния герой. В един момент той е принуден да се изправи пред горещия терен на прошката, което подчертава конфликта между желанието за справедливост и емоционалната болка, която носи. Прошката не само че е важна, но и обременена с гордост и трудности, които пречат на героя да продължи напред.

Алегро говори и за същността на своята писателска работа. Той подчертава, че макар да има лични елементи в историята, тя е по-скоро художествена измислица, отколкото автобиография. Писането му е вдъхновено от реалността, но не е просто отражение на неговия живот. Той използва литературата, за да изрази страхове и желания, които не винаги са свързани с личния му опит.

В интервюто писателят не пропуска да спомене и предизвикателствата, пред които са изправени младите италианци днес. Той наблюдава как те се опитват да намерят своята идентичност в свят, изпълнен с противоречия и натиск за постижения. Алегро се стреми да вдъхне надежда и увереност, напомняйки им, че истинската стойност не се измерва в състезания и конкуренция.

Творчеството на Алегро е описано като поетично и емоционално, а той самият признава, че не е посещавал училища по писане, а е развивал своя стил постепенно. Писането за него е форма на свобода, която му позволява да изрази себе си и да се свърже с читателите на дълбоко ниво.

Тъй като разглежда темата за вярата, той споделя как е израснал в католическо семейство и как личният му опит е повлиял на неговото творчество. Вярата му е източник на вдъхновение и му помага да се справя със съвременните предизвикателства.

Паскуале Алегро продължава да търси своето място в литературния свят, стремейки се да изрази своята уникална визия и да остави следа в сърцата на читателите.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.