В театралната сцена на „Сфумато“ се реализира втората за този сезон премиера, която е посветена на поезията на Мария Вирхов. Тази уникална поетеса, която се превърна в символ на българския ъндърграунд и култов образ, ще бъде представена чрез театрална акция, съчетаваща поетични текстове, музика и визуално изкуство. Първото представление, озаглавено „Вирховата приказка“, се състоя на 13 октомври, а следващите дати са 23 октомври и 12 ноември, което показва, че проектът е част от дългосрочната програма на театралната работилница.

Режисьорът Ростислав Георгиев, който наскоро бе удостоен с награда „Аскеер“ за дебют, е вдъхновен да разкаже за живота и поезията на Вирхов чрез словесни акции, които провокират въображението и разрушават мъртвите конструкции на традиционната мисъл. Той подчертава, че поезията на Вирхов е игра с езика, подобна на детска, в която се разрушава статуквото, за да се открие ново, живо и изпълнено със смисъл. Музиката на живо е създадена от композитора Явор Намлиев, а в спектакъла участват Надежда Колева, Лора Тенчева и Ивана Керанова, които допринасят за автентичността и емоционалната сила на представянето.

Мария Вирхов е фигура, която трудно може да бъде класифицирана. Тя е култова ъндърграунд поетеса, разкъсвана между влиянията на българската и руската поезия, както и на пънка. Вирхов е водеща живота на аутсайдер, често описвана като почти клошарско съществуване, но и като преводачка на чуждестранна поезия. Нейният живот е бил изпълнен с книги, алкохол, филми и наркотици, а смъртта й в Перловската река остави следа като трагична и символична. Тази поетеса е кралицата на суицида, суетата и шумната ланшна шума, като всяко нейно проявление носи тежестта на нейния уникален свят.

Интересът към Вирхов не е само литературен, а и културен феномен, който привлича вниманието на млади и стари. Спомените за първите срещи с нея, когато са били на десет години, разкриват дълбоката връзка и възхищение към нейния бунт и автентичност. В Ямбол, където е започнала да пише, тя е била скандална и различна, а в София продължава да носи този образ. След смъртта й, редица писатели като Георги Господинов споделят за нейната поезия като за нещо, което е било предчувствие за края, за неизбежността на смъртта и за дълбоката й връзка с живота.

Този театрален проект не само ще представи поезията на Вирхов, но и ще даде възможност на зрителите да надникнат в нейните вътрешни светове, в ъндърграунд пространствата на нейната душа. Той е опит да се разбере по-дълбоко една личност, която е била както кралица на суицидните мисли, така и символ на бунта срещу конформизма и клишетата. Вирхов остава една от най-ярките и противоречиви фигури в съвременната българска култура, чието творчество продължава да вдъхновява и провокира.