Цочо Бояджиев е една от най-ярките фигури в съвременната българска култура, като съчетава в себе си ролите на философ, поет, фотограф и изследовател. Роден през 1951 година в Троян, той е един от водещите хуманитаристи в България, като основоположник на философската медиевистика у нас. Неговата академична кариера е богата и международно призната, като е специализирал в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща и Рим, а в момента е директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член е на няколко престижни научни общества, включително Европейската академия на науките и изкуствата във Виена и Обществото за изследване на средновековната философия в Лувен.

В последните години обаче неговата дейност се разширява и в сферата на изкуството и личната изразителност. В интервю за Българската телеграфна агенция той споделя, че гласовете на поезията, философията и фотографията са различни начини за изразяване и разбиране на света. „Философията е усилие да се разбере механизма, по който се движи светът, поезията е езикът на моите меланхолии, на моите тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят“, казва проф. Бояджиев. Този тройен глас, според него, може да функционира паралелно и да допълва един друг, като създава по-цялостна картина за човешкото съществуване.

Той демонстрира тази идея чрез театралната постановка на Маргарита Младенова в театър „Сфумато“, която е по негови стихове. Според него, поезията, театърът и фотографията могат да вървят заедно, като всяка от тези форми допринася за по-дълбоко разбиране и емоционално въздействие. Това съжителство на различните езици на изкуството е важен аспект от неговата творческа практика.

Предстоящата изложба в софийската галерия „Синтезис“ е поредното доказателство за неговия многопластов талант. Тя ще бъде открита на 16 октомври и ще остане там до 22 ноември. В нея ще бъдат представени 40 черно-бели фотографии, вдъхновени от неговата поетична книга „Някога бях“, както и стихове, които не са строго илюстративни към фотографиите, а по-скоро създават диалог с тях. Черно-бялата фотография, според проф. Бояджиев, е по-пестелива и по-силна във внушението, тъй като борави със светлината и сенките, а не с ярките цветове, които могат да разсеят вниманието.

Той започва сериозно да се занимава с фотография на по-късна възраст, с цел да се научи да снима прилично, но постепенно амбициите му се разширяват. За него фотографията е начин да търси красотата и истината в заобикалящия свят, като се стреми към сериозност и дълбочина в изкуството си. В неговите изложби и участия личи стремежът към автентичност и към изразяване на вътрешната ранимост, която съвременният човек често крие зад фасадата на успешността и непукизма.

„Модният тренд е трендът на преуспелия човек и това е героят на нашето време – непукистът, който преодолява всякакви трудности. Но дълбоко в себе си човек е раним и поезията и добрата фотография откликват на тази негова ранимост и уязвимост“, казва проф. Бояджиев. Тази уязвимост, според него, е важна част от човешката природа и намира отражение в изкуството, което ни помага да се свържем със собствените си слабости и да ги приемем.

Цочо Бояджиев е не само учен и творец, но и преводач, който е превел множество класически и съвременни философски текстове, като същевременно е автор на поетични сборници. Неговата многоликост и способността му да съчетава различни изразни средства го правят уникална фигура в българската културна среда. Всяка негова творба и изява са опит за преодоляване на границите между различните езици на изкуството и науката, като по този начин той създава мостове между интелектуалното и емоционалното, между мисълта и чувството.