На 9 октомври 2025 година в Етнографския комплекс в Сливен се състоя значимо събитие за българската историческа наука и културно наследство – представянето на книгата „Българските кремъчни пушки в Османската империя 17 – 19 век. Произход и производство, видове, производствени центрове – Сливен и Габрово“. Това е първото по рода си издание в България, което обхваща цялостен анализ на развитието и производството на този тип оръжие в периода на Османската империя, като акцентът е поставен върху българските производствени центрове.

Авторите Огнян Добриков и Виолин Калчев са се посветили на задълбочено проучване, което включва анализ на експозиции и фондове на над петдесет български музеи, както и на множество частни колекции. Техният труд е резултат от съвместна работа с водещи историците-османисти като доц. д-р Гергана Георгиева от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Николай Тодоров от Регионалния исторически музей в Силистра и д-р Алджан Джефер от Историческия музей в Омуртаг. Тази интердисциплинарна експертиза придава изданието допълнителна стойност и надеждност.

Книгата е с обем от сто петдесет и две цветни страници, богато илюстрирана с над сто деветдесет и две изображения и седем таблици, които визуално подкрепят научните твърдения и анализи. В нея се разглеждат произходът и технологиите на създаване на българските кремъчни пушки, както и ролята на Сливен като най-големия оръжеен център за коване на цеви в Османската империя. Специално внимание е отделено на процесите на производство, които са били ключови за икономическото и технологично развитие на региона.

Изданието е с авторство на Огнян Добриков и е издадено с подкрепата на Обществено дарителски фонд Сливен, което подчертава важността на културното наследство и научните изследвания за идентичността на града и региона. Представянето в Етнографския комплекс събра множество учени, историци и културни дейци, които обсъдиха значението на българските оръжейни традиции и тяхното място в историческата памет на България.

Този труд не само допълва съществуващите знания за оръжейната индустрия по време на Османската империя, но и поставя нови въпроси за ролята на България като производител и технологичен център в този период. Проучването за кремъчните пушки разкрива важни аспекти от социалната и икономическата история на региона, като същевременно подчертава значението на културното наследство за съвременната идентичност и национална гордост.