Изложбата „Космически поглед“ в Перник представлява уникално събитие в културния живот на града, като събира на едно място произведения на изкуството, вдъхновени от теми за космоса, фантастиката и духовните търсения. Тя е резултат от дългогодишни усилия на екипа на Художествената галерия в Перник, ръководен от Галина Декова, която заедно с колегата си Калин Николов, организира кураторски обиколки и разговори за посетителите. Тази инициатива цели да популяризира и да даде платформа за изява на художници, които чрез своите творби изследват границите на човешкото въображение и научната фантастика.

Калин Николов, завършил Художествената академия в началото на 80-те години, е не само експерт в областта на графиката и изследването на художници-фантасти, но и самият той е активен творец в тази сфера. Работата му в Националната галерия като завеждащ „Графичния кабинет“ му дава възможност да се запознае с множество автори и стилове, които се занимават с теми за космоса и извънземните светове. В изложбата са включени и шест произведения от фонда на пернишката галерия, което подчертава богатството и разнообразието на местната културна сцена.

Интересен аспект е историята на клубовете по научна фантастика в България, които през 70-те и 80-те години на XX век са били мощно движение сред младежите. Галина Декова спомена, че първият такъв клуб в София е основан през 1975 година и бързо се разраства до 35 клуба, обхващайки хиляди младежи. Тези клубове не само са били място за споделяне на идеи и творчество, но и са стимулирали развитието на научно-фантастичното мислене и изкуство в България.

Сред авторите, представени в „Космически поглед“, е Васил Иванов, който е завършил Академията преди 9 септември и е бил част от прогресивното движение на Дружеството на новите художници. След 9 септември неговият стил претърпява трансформация, като се ориентира към духовни течения и става последовател на Бялото братство. Творбите му, рисуващи галактически композиции с нереални светове, са създадени с черен картон и бяла креда, като изразяват неговите търсения за вечността и безкрайността. Тези произведения му носят широка популярност в Европа и го утвърждават като модерен художник с уникален стил.

Друг значим автор е Кирил Кръстев, който се фокусира върху галактически и извънземни пейзажи, като по този начин допринася за богатството на темата в изложбата. Галина Декова подчертава, че темата за космоса и извънземните е изключително широка и не може да бъде обхваната напълно в една изложба, затова тя е започнала с фокус върху художници от 80-те години, които са набрали популярност през този период.

Сред експонатите са и кориците на поредицата Библиотека „Галактика“, създадени от Текла Алексиева, както и произведения на други известни български художници като Георги Алайков, Алла Георгиева, Николай Зиков, Стефан Лефтеров и Надежда Олег Ляхова. Тези произведения допълват цялостната картина на една епоха, в която фантастиката и космическите теми са били не само израз на въображението, но и отражение на социалните и политическите промени в България.

Важен момент в изложбата е и пристигането на монументалната скулптура „Биотехносфера“ на Федир Тетянич, която е донесена от Берлин и символизира връзката между изкуството и науката, технологиите и бъдещето. Тази скулптура добавя допълнителен пласт към темата за човешкото съзнание и неговото място в космоса, като провокира размисъл за бъдещето на човечеството и неговите технологични постижения.