Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.