През 2015 година, 193-те държави членки на ООН приеха така наречената Програма 2030 за устойчиво развитие. Тази програма включва седемнадесет цели и над сто и петдесет подцели, насочени към намирането на общи решения на големите предизвикателства, пред които е изправен нашият свят. Основният принцип е осигуряването на благосъстоянието на населението, което може да бъде реализирано чрез ангажимента на множество участници, спазвайки техните институционални компетенции. Важна роля в този контекст играят и публичните библиотеки, които могат да допринесат значително за разпространението на културното богатство, достъпа до книги и не само. Според физика и писател Марчело Мацолени (Marcello Mazzoleni), който е президент на Фондацията "За четене", библиотеките трябва отново да станат живи и динамични пространства на общността.

Фондацията "За четене" е основана през май 2006 година и е разположена в Абиятеграсо, Милано. Основана е от 58 общини и обхваща 60 библиотеки, които обслужват над половин милион граждани на територия, равняваща се на около една трета от провинция Милано. Събраните книгови фондове надхвърлят три милиона документа. Фондацията следва указанията на региона Ломбардия относно функционалната и стратегическа интеграция на публичните библиотеки и е приела Програмата 2030 на ООН. В момента се реализират множество проекти, финансирани и от Европейския парламент, включително създаването на европейска мрежа от места и градове на разказването, която цели да развие дълбоките корени на ЕС, свързани с устното наследство на страните членки.

Марчело Мацолени е завършил физика и бизнес икономика, основател на сайта "Метео Синчеро" и преподавател. Той е публикувал две книги, които отразяват неговата страст към метеорологията, комбинирайки различни дисциплини. В книгата "Облаци в движение" той разказва за собствените си борби с тревожността и паническите атаки. След дълъг терапевтичен процес, той успява да преодолее страха си от откритите и многолюдни пространства. В "Облаци и Небеса", написана в съавторство с архитекта Иван Д`Агостини, той разглежда метеорологията от научна и митологична гледна точка, свързвайки я с човешките емоции и състояния.

При срещата ни с Мацолени в красивия Palazzo Cittadini Stampa, той сподели, че често наблюдава облаците, които предвещават лошо време. В интервюто той разказа, че би искал да разговаря с Итало Калвино (Italo Calvino) за лекотата и дълбочината на погледа му към света. Мацолени вярва, че писането е интимен акт на освобождаване, който позволява на автора да сподели своите уязвимости и да ги превърне в разказ, който може да резонира с другите.

Той подчертава, че писането е не само терапевтичен процес, но и начин за свързване с читателите. В книгата "Облаци и Небеса" той изразява, че небето съдържа облаците, паметта и мислите, а облаците са винаги женствени. Според него, писането притежава както женска, така и андрогинна същност, тъй като обединява различни енергии и идеи.

Мацолени разглежда метеорологията не само като наука, но и като метафора за човешката душа. Той вярва, че атмосферните явления отразяват емоционалните състояния на хората. В своите лекции той прилага интердисциплинарен подход, свързвайки наука с изкуства, за да ангажира аудиторията и да направи времето не само прогноза, а културен и символичен опит.

В контекста на съвременната реалност, той подчертава важността на библиотеките като места за социална свързаност и културно обогатяване. Вярва, че инвестицията в библиотеки е инвестиция в активното гражданство и споделената памет. Мацолени е убеден, че без четене не може да има истинско качество на живот за новите поколения.