В американската литература, персонажите с бяла кожа често не предизвикват особено внимание. Въпреки това, в четиринадесетте сатирични разказа на Марк Дотен (Mark Doten) от сборника "Whites", авторът представя неочаквани перспективи. Чрез мрачен и комичен стил, Дотен изобразява белотата като остър инструмент, който разкрива уязвимостите на белите хора. В заглавния разказ, мениджър на неправителствена организация, работеща с бездомни, вижда как кариерата й се разпада след публикуването на видео, в което тормози чернокож мъж. Реакцията на обществото е бърза и, в крайна сметка, тя остава без дом.

Отговорът й на скандала е типичен за белите хора — вместо да прояви вина или отговорност, тя прибягва до объркване и самооплакване. Когато накрая успява да прояви капка състрадание, то е насочено само към самата нея. "Whites" е книга за самовъзхищение, маскирано като емпатия. Дотен не спестява критиката си и на "будните" либерали, включвайки разнообразие от бели персонажи: от привърженици на QAnon до антиваксъри и дори Илон Мъск (Elon Musk). Общото между тях? Всички те са загубени души.

Най-голямата загуба може би е гей бял супремасист в разказа "Banana Bunch Challenge", който след убийството на родителите си планира масово стрелба в училище. Планирането му е неволно провалено от Gen-Z ученици, които снимат вирусни видеа. В крайна сметка, стрелецът се подхлъзва и самоунищожава. Читателите, които се осмелят да преминат през този парад на белите хора, ще намерят смешни, но и ужасяващи моменти.

Дотен разкрива как смехът може да наруши лесните преценки и да постави под въпрос идеята за доброта и злодеяние. Неговият тъмен хумор ни принуждава да се сблъскаме с противоречията между самоизображението на разказвачите и техните абсурдни действия. Неговите разкази предизвикват смях, но и дискомфорт, което ни кара да осъзнаем тънката граница между хумора и неразположението.

Дотен споделя, че темата за расата е била централна в процеса на писане и че е искал да изследва различни начини, по които белите хора се справят с расовите въпроси. Той наблюдава как либералите реагират на критиката на тяхната белота — често със срам или тревога, а не с размисъл или промяна. Интересно е как разказвачите от различни краища на спектъра – от крайната десница до либералите – показват сходства в начина, по който се справят с расовите теми.

Дотен избира интензивни първо лице монолози, които поставят читателя в близост до ужасни персонажи. Той черпи вдъхновение от писатели като Достоевски и Кафка, които използват подобни стилове за да изразят вътрешните конфликти на героите си. В разказа "Lord Wumpa", например, разказвачът е собственик на фабрика за бисквити, който е замесен в мракобесие.

Чрез хумора си, Дотен изследва абсурдността на съвременния свят. Той подчертава как интернет културата влияе на политиката и личните възприятия за расата. Времето на идеализиране на интернет е минало; днес той е основен фактор във Формирането на общественото мнение. Дотен се стреми да представи как интернет средата оформя личностите и техните взаимодействия.

Тази книга не само разглежда проблемите на расовата идентичност, но и начина, по който хората се справят с информацията в съвременния свят. Дотен се опитва да забави темпото на читателя, предлагайки му пространство за размисъл в един свят на постоянна стимулация.