Бенжамен Бриер, французинът, който преживя повече от две години в ирански затвор, разказва своята история в новата си книга, озаглавена Азади, която ще излезе на българския пазар през октомври. Тази книга не е просто свидетелство за изпитанията, през които е преминал, а и за трудностите при завръщането си във Франция и неговата борба за освобождаването на последните двама французи, задържани в Техеран. В нея Бриер описва наивната си вяра, че е възможно да избяга от съдбата си, която го е срещнала в най-неочакван момент.

На 28 май 2020 година, в отдалечен район на Иран, където пътува сам с микробус, той е арестуван посред нощ. Това е началото на 1079 дни задържане, които ще оставят дълбока следа в живота му. След дълга борба и дипломатически усилия, той е освободен на 12 май 2023 година. В интервю за Франс прес Бриер подчертава, че трябва да се разграничи отношението към иранския народ от политическите и религиозни власти, като настоява да не се прави асоциация между страната и нейните граждани, които също са заложници на режима.

След завръщането си в Лион, родния си град, на 40 години, Бенжамен се посвещава на борбата за освобождаването на двамата французи, задържани в Техеран – Сесил Колер и Жак Пари. Те бяха арестувани през март 2023 година и осъдени на тежки присъди за шпионаж. Бриер е категоричен, че няма да се откаже, докато те не се върнат у дома. Той вярва, че съдбата им не се решава в съда, а на по-високо ниво, дипломатическо и политическо. Надеждата за тяхното освобождение се засили, след като иранският външен министър Абас Арагчи заяви през септември, че споразумението за размяната им с иранка, задържана във Франция, е в последната си фаза.

Благодарение на усилията на френския посланик в Иран Никола Рош, който пристигна в страната в края на 2022 година, Бриер излиза от затвора с вдигнат юмрук, символ на съпротивата, заедно с друг затворник – френско-ирландския гражданин Бернар Фелан. Въпреки това, две години и половина след освобождаването си, той признава, че реинтеграцията в обществото е изключително трудна, тъй като липсва съпричастност и помощ, особено на административно ниво, което затруднява преодоляването на травмата и възстановяването.