В индивидуалните ресторанти рядко се срещат големи работодатели. Въпреки това, много от тях наемат две групи работници, които имат малко общо помежду си и почти не взаимодействат на работното място, въпреки общата цел да осигурят храна на клиентите. В етнографско проучване на два луксозни ресторанта в Лос Анджелис, социологът Ели Уилсън (Eli Wilson) разглежда разделението между работниците в предната част на заведението и тези в задната част, като твърди, че работниците, които са не само двуезични, но и би-културни, могат да осигурят важен мост.

В индивидуалните ресторанти рядко се срещат големи работодатели. Въпреки това, много от тях наемат две групи работници, които имат малко общо помежду си и почти не взаимодействат на работното място, въпреки общата цел да осигурят храна на клиентите. В етнографско проучване на два луксозни ресторанта в Лос Анджелис, социологът Ели Уилсън (Eli Wilson) разглежда разделението между работниците в предната част на заведението и тези в задната част, като твърди, че работниците, които са не само двуезични, но и би-културни, могат да осигурят важен мост.

Уилсън работи като сервитьор в ресторантите, което го поставя в "класово привилегированата бяла работническа ниша в предната част на заведението", където работниците взаимодействат директно с клиентите и получават бакшиши. Ролите в предната част с по-малко взаимодействие с клиентите, като сервитьорки на маси и чистачи, по-често са заемани от латино работници. В големите и разнообразни градове като Лос Анджелис, работниците в задната част - готвачи, миячи на съдове и чистачи - са предимно латиноамериканци, много от които са имигранти. Тези работници получават ниска почасова заплата без бакшиши и имат малко възможности за напредък.

Работата е координирана изцяло в ресторанта. Сервитьорът трябва да предаде конкретни поръчки на кухнята (и напитките на бара), където правилните ястия (и напитки) се приготвят. Подготвеното ястие се предава на сервитьор на храна, който трябва успешно да го предаде на правилната маса. В края на храненето, чистачът почиства масата и хостът бива информиран, че масата може да бъде заета отново. Въпреки това, сервитьорите, хостовете и барманите имат малко контакт с работниците в задната част. В по-големия ресторант, в който работи Уилсън, много от работниците в предната и задната част дори не си знаели имената.

Срещите на персонала, разделени на "само за сервитьори и бармани" или "задължителни за всички кухненски служители", подчертават и допринасят за дистанцията между групите. В този ресторант сервитьорите дори нямали право да говорят с кухненския персонал, освен с главния готвач, което Уилсън научава по унизителен начин, че казал на един готвач за промяна в поръчката. Разделенията продължават и извън работното място: Сервитьорите често излизали да пият заедно след работа, но работниците от задната част не били поканени.

Уилсън обаче открива важни изключения от тези разделения, хора които описва като "мостове". Двуезичността е актив в ресторантската работа. В един от ресторантите в проучването, двуезичен мексикански имигрант играе важна роля в координирането на работата между двете сфери. Но Уилсън твърди, че този работник "остава социално вграден в имигрантската латино ниша". От друга страна, второ поколение имигранти могат да бъдат както двуезични, така и би-културни, способни да споделят жаргон и да разговарят за общи културни референции с колегите си, както в предната, така и в задната част.

По време на престоя си, Уилсън вижда как двама такива работници получават значителни повишения, което отразява признанието на управлението за тяхната стойност. Въпреки че тези работници остават в латиноамерикански нископлатени услуги, те напредват и остава да се види докъде могат да ги отведат тези неуловими и контекстуализирани "умения", докато продължават да изграждат кариери.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.