Захари Карабашлиев, един от водещите съвременни български писатели, бе удостоен с престижната национална литературна награда "Елиас Канети" по време на тържествена церемония в Русе. В изказването си след награждаването, авторът на "Рана" сподели, че вече само номинацията за наградата е била за него голямо признание и чест, а наградата, която получава тази вечер, е за него "бонус, радост и чест."

Карабашлиев определи събитието като "най-красивата церемония", на която е присъствал, и благодари на организаторите, журито и своето издателство. Той не пропусна да отдаде заслуженото признание и на останалите номинирани автори, които също са дали своя значителен принос към българската литература.

По време на своята реч писателят подчерта, че една от основните теми в творчеството на Елиас Канети е паметта. Карабашлиев припомни думите на големия българо-еврейски писател и философ, който вярвал, че да помниш означава да носиш отговорност пред миналото, за преживяното от другите и за "скъпите мъртъвци", както и за езика. Той добави, че неговият роман "Рана" е именно за паметта — литературна, историческа, езикова и лична.

Карабашлиев сподели лични спомени за четенето на произведенията на Канети, които му е открил още като студент. Той припомни, че "Провинцията на човека" не го е привлякла тогава, но след години, когато започнал да пише романа си и пиесата "Опашката", тя му се е сторила като откровение. Според писателя, книгата "Маси и власт" на Канети, която разглежда връзката между тълпата, протеста и властта, е изключително актуална в съвременния свят, в който живеем.

"Има книги, които човек притежава 20 години без да ги прочете... Но когато най-сетне им отдели време, те са като откровение. Те осветяват тези изминали 20 години, през които мълчаливо са живели с него", каза Карабашлиев, цитирайки Канети. Той добави, че тези години, през които не е открил Канети, са били години на търсене на духовен пристан и свой собствен език.

Писателят отбеляза, че през всичките тези години е живял на различни места — Варна, Шумен, Охайо, Калифорния и София, и че е трябвало да осъзнае, че неговият пристан не е географско местоположение, а самият език. "Моят пристан е моят език", заяви Карабашлиев, подчертавайки, че независимо къде се намира, той може да се чувства като у дома си, ако има възможност да изразява себе си чрез словото.

Накрая, писателят припомни една от ключовите идеи на Канети, според която "истинската загуба не е в смъртта, а в забравата", а писането е акт на съпротива срещу изчезването и забравата. Карабашлиев изтъкна, че литературата не е просто да увековечава. Според него, истинската задача на литературата е да превръща преживяването в памет — не като архив, а като нещо живо, като "дихание", което устоява на забравата и предоставя на читателя шанс да се съпротивлява срещу нея.

"Забравата е форма на предателство", заключи Захари Карабашлиев, поставяйки писането в контекста на духовна съпротива и пътуване към самопознание.