Издателство "Гарзанти" за първи път публикува в Италия два романа на австрийската писателка Елизабет де Уал (Elisabeth de Waal), в момент, когато по света се наблюдава възраждане на интереса към нейното творчество. Елизабет е родена във Виена през 1889 г. и умира близо до Лондон през 1991 г. Тя е учила философия, право и икономика в университета във Виена. През 1928 г. се омъжва за Хендрик де Уал (Hendrik de Waal) и има двама сина - Виктор и Констант (по-късно Хенри). В живота си написва пет романа, два на немски и три на английски, сред които "Градът на големите завръщания" и "Милтън Плейс".

"Градът на големите завръщания" (2024, оригинално заглавие "The Exiles Return", с предговор от Едмънд де Уал (Edmund de Waal), превод от Сара Карафини (Sara Caraffini), 264 страници, 19 евро) е забележителен литературен шедьовър, който разглежда по-малко известен аспект на следвоенния период - завръщането на бежанците, принудени да напуснат родината си. Книгата е открита от внука на авторката, писателя Едмънд де Уал, след смъртта й. Историята е изключително актуална, особено в контекста на съвременните събития, като ситуацията в Газа. В романа, който е силно автобиографичен, главен герой е Виена от 1954 г., която наблюдава съдбите на трима австрийски емигранти, които се завръщат в родината си.

"Милтън Плейс" (2025, превод от Сара Карафини, 272 страници, 19 евро) разказва за мистър Барлоу, собственик на очарователната къща Милтън Плейс, който живее в идилично място, но е загубил надежда за нещо приятно в живота. Получаването на едно писмо променя всичко. Романът е изискан и потапя читателя в атмосферата, създадена от таланта на авторката, която тепърва предстои да бъде открита от новите поколения.

Елизабет де Уал, родена като Елизабет фон Ефрус (Elisabeth von Ephrussi) през 1899 г. в еврейско династично семейство, израства в Palais Ephrussi - внушителен неокласически дворец, разположен на наскоро построената Ringstrasse, известна с архитектурните си шедьоври, построени в чест на австрийската империя. Тя живее в свят, изпълнен с богатство и сложни социални отношения. Родителите й, с различни виждания за образованието, все пак позволяват на Елизабет да учи в престижното Schottengymnasium. Тя завършва училище след Първата световна война, когато империята се разпада. След като се омъжва за Хендрик де Уал, тя научава холандски и пише поезия на този език. През 30-те години на миналия век живее в Париж и сътрудничи на "Le Figaro". През 50-те години рецензира френски романи за "Times Literary Supplement". Първите си два романа пише на английски, а последните три на немски.