РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

Дата на публикуване: 15:44 ч. / 20.11.2025
Прочетена
945
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали.
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Снимка © AP
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На специално събитие в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ се състоя премиерата на новата стихосбирка на поетесата Ели Видева, озаглавена „Вечност ...
Вижте също
Книгата „Вълшебните обувки на Кая“ предлага урок за доброта и приемане на различията, сподели авторката Диляна Кочева по време на представянето на произведени ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Двеста и четиресет млади творци с книги от конкурса "Корени на родолюбието"
Двеста и четиресет млади творци от Кюстендил получиха днес по един екземпляр от сборник, който включва техните произведения. Книгата е резултат от второто издание на конкурса "Корени на родолюбието", проведен през миналата година. Проектът е осъществен от "Рот ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ стартира ново онлайн пространство в YouTube, наречено Студио „Аз-буки“. В него ще бъдат представяни интересни и вдъхновяващи събеседници, с които ще се обсъждат теми, свързани с ...
Добрина Маркова
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
В Добрич стартира културно събитие, което обединява ученици и любители на литературата. В Дом-паметник „Йордан Йовков“ ученици от Средно училище „Димитър Талев“ представят откъси от творбата „Песента на колелетата“. Това мер ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Защитата на децата онлайн е национален приоритет
Министерството на образованието и науката (МОН) проведе днес национална кръгла маса с фокус върху темата „Необходими ли са ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи?“. Събитието е организирано в партньорство с Комисията по образованието и ...
Валери Генков
Авторът и перото
Бистра Риндова дарява надежда на Радмила Василева
Допълненото издание на "Страници от миналото на Пазарджик", написано от Бистра Риндова, беше представено тази вечер в Художествена галерия "Станислав Доспевски" в Пазарджик. По време на събитието авторката сподели своите преживявания и изследвания, свързани с ...
Валери Генков
На бюрото
Учениците от "Проф. Иван Батаклиев" преразказват "Дядо вади ряпа" с нова интерпретация
Валери Генков
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Добрина Маркова
Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ стартира ново онлайн пространство в YouTube, наречено Студио „Аз-буки“. В него ще бъдат представяни интересни и вдъхновяващи събеседници, с които ще се обсъждат теми, свързани с образованието и науката. Водещи на разговора ще бъдат политици, експерти, учени, учители, ученици и известни личности. Първият епизод е вод ...
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
На бюрото
2025 година се оказа година на противоречия, в която хиперсвързаността и самотата, политическия ...
Начало Литературен обзор

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

15:44 ч. / 20.11.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
945
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Снимка © AP
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Двеста и четиресет млади творци с книги от конкурса "Корени на родолюбието"
Добрина Маркова
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Диляна Кочева: Книгата е терапевтична приказка за приемане на различията
Добрина Маркова
Книгата „Вълшебните обувки на Кая“ предлага урок за доброта и приемане на различията, сподели авторката Диляна Кочева по време на представянето на произведени ...
Литературен обзор
Двеста и четиресет млади творци с книги от конкурса "Корени на родолюбието"
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Защитата на децата онлайн е национален приоритет
Валери Генков
Авторът и перото
Бистра Риндова дарява надежда на Радмила Василева
Валери Генков
На бюрото
Учениците от "Проф. Иван Батаклиев" преразказват "Дядо вади ряпа" с нова интерпретация
Валери Генков
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
На бюрото
Гласове на трансформация: Поезията на 2025 година
Валери Генков
Авторът и перото
Денис Олегов с награда за стихосбирка и литография от Андрей Врабчев
Добрина Маркова
Авторът и перото
Този роман е най-значимата ми книга, споделя Владимир Зарев
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Времето в поезията – осем книги, които манипулират времевите граници
Времето е концепция, която често ни обърква. То може да бъде леко и приятно, но също така и безкрайно и задушаващо. Когато се сблъскваме с безкрайни часове, можем да се почувстваме потопени в миналото, което изтича между пръстите ни. Въпреки това, времето е и ...
Избрано
Брайън Вашингтън подтиква писателите да следват своите обсесии
Брайън Вашингтън (Bryan Washington) е един от съвременните писатели, чиято работа е изпълнена с дълбоки емоции и сложни взаимоотношения. Неговата литература често разглежда опитите на чернокожи и азиатски queer личности да намерят своя път в света, да изразят ...
Бистра Риндова и Илия Михайлов обединяват усилия за благотворителна кауза
Ако сте поропуснали
"Страшната симетричност" на Блейк: Какво прави този екземпляр на "Тигърът" толкова ценен?
На предстоящ търг в Лондон ще бъде предложен уникален екземпляр от поемата "Тигърът" на Уилям Блейк, който се очаква да привлече значителен интерес от колекционери и любители на литературата. Според информация от агенция ДПА, цената на произведението може да ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.