Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален. Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс. След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред. Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания. В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.
|
|
Литературен обзор
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Книгата "Carryout" на Хасан Дудар е дебютен сборник, който проследява живота на палестинско-ливанска фамилия в Толиедо, Охайо. Дудар поставя мигрантския опит в сърцето на произведението си и предлага дълбок анализ на разселването и принадлежността в арабската ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
На празника, посветен на 70-годишнината на Професионалната гимназия по селско стопанство „Сергей Румянцев“ в Луковит, беше открит нов библиотечно-информационен кът. Съоръжението, изградено със собствени средства на училището, предоставя на ученицит ...
Валери Генков
|
Историята за "Мартини феята" и силата на малките жестове
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Литературни шедьоври от Квебек: Монреал в творчеството на местните автори
Монреал е литературен хъб, известен със своите уникални особености и характер. Градът, с двуезичната си среда и многобройните университети, предлага културна сцена, която е разнообразна и вдъхновяваща. Множество фестивали и независими издателства, като "Drawn ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
Експресивно
Христофор Колумб привлечен към Северна Америка от миризмата на Сасафрас
Северна Америка, според една устойчива легенда, е била първоначално открита от европейците благодарение на своя аромат. Според разказа, Христофор Колумб е бил привлечен към бреговете на континента от силната, подобна на канела миризма на дървото Сасафрас (Sass ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
|
Авторът и перото
Български енциклопедичен речник по публична администрация свързва традиции и иновации в управлението
Валери Генков
|
Сборникът „Български енциклопедичен речник по публична администрация“ е ново издание, което цели да предостави изчерпателен поглед върху публичното управление в България. Издателите от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ подчертават, че речникът е съставен под ръководството на проф. Тодор Танев и включва художествена корица, дело на Антонина Георгиева.
Този ...
|
Авторът и перото
Питър Сингър разкрива философията си за етиката в реалния свят на онлайн среща в София
Валери Генков
|
|
15:44 ч. / 20.11.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 48238 |
|
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.
Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.
След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.
Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.
В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Борис Данков представя новата си поетична книга „Пирамида“ с избрани стихотворения
Издателство „Захарий Стоянов“ представя новата книга на Борис Данков, озаглавена „Пирамида“, която събира избрани стихотворения на автора. Данков, известен журналист и поет, е част от литературния и културен живот в България от ...
|
Избрано
Независими LGBTQ+ книжарници в Америка предлагат уникални пространства за културно разнообразие
На 26 април, когато се отбелязва Денят на независимите книжарници, много от нас се замислят за важността на независимите книжарници в подкрепа на разнообразието и културната идентичност. Тази година акцентът е поставен на книжарниците, които се фокусират ...
|
Ема Копли Айзенберг предизвиква традициите в литературата с новата си колекция разкази
|
Ако сте поропуснали
Саяка Мурата: тайните на индивидуалността и авторитаризма в съвременната литература
Световноизвестната японска писателка Саяка Мурата, известна с уникалния си стил и дълбоките си теми, направи впечатляващо първо посещение в България по време на фестивала „Литературни срещи“. В срещата, модерирана от литературоведа Дарин Тенев, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |