На 25 ноември се отбелязва Международният ден за премахване на насилието срещу жените, който е установен от Общото събрание на ООН през 1999 година. Целта на този ден е да се повиши обществената осведоменост и да се насърчат конкретни действия за борба с насилието на полов принцип, което е сериозно нарушение на правата на човека. В интервю с писателката и историчка Марина Миглиавака Мараца, която се специализира в теми, свързани с историята, обществото и културата, тя подчертава важността на този ден.

На 25 ноември 1960 година сестрите Мирбал от Доминиканската република, известни като "пеперудите", биват убити от политическата полиция на диктатора Трухильо. Тази дата е избрана от ООН в памет на тяхната смърт, която е символ на политическото насилие и потисничество. Миглиавака Мараца отбелязва, че насилието срещу жените винаги произтича от социален и политически контекст, който го прави възможно. Тя подчертава, че годишнината е повод за дълбочинна размисъл, който трябва да доведе до ежедневни действия за предотвратяване и реакция на насилието, а не само до медийни спектакли.

Според нея, насилието срещу жените е дълбоко вкоренено в историята на неравенството между половете. В съвременния свят, където се наблюдават икономически кризи и социални неравенства, случаите на насилие стават все по-очевидни и не могат да бъдат игнорирани. Миглиавака Мараца посочва, че насилието не е ограничено до определени социални класи и приема различни форми. Тя напомня, че доскоро жертвите на насилие са се чувствали виновни и срамежливи, а не насилието е било възприемано като нарушение на социалния ред.

Когато става въпрос за причините, поради които мъжете не приемат раздялата, Миглиавака Мараца смята, че това е свързано с исторически модели на социална структура и роли. Тя подчертава, че независимостта на жените е ключова за предотвратяване на насилието. Според нея, жените трябва да бъдат внимателни и да разпознават сигналите за опасност, за да се защитят.

Въпреки че законодателството е важно, тя подчертава, че истинската промяна трябва да дойде от самите жени. Те трябва да се научат да разпознават опасни ситуации и да не се поставят в рискови обстоятелства. Миглиавака Мараца вярва, че образованието по сексуалност е от съществено значение и трябва да бъде задължително, за да се справим с насилието и да променим обществените нагласи.

Насилието срещу жените не е ново явление, а дълбоко вкоренено в културата и социалните структури. Историците се опитват да реконструират "археологията на насилието", за да разберат как се е стигнало до днешния ден. Миглиавака Мараца споделя, че насилието е било легитимирано в миналото и че много жени са страдали от него, без да осъзнават, че са жертви.

Тя завършва с размисли относно образованието по сексуалност, което е необходимо за справяне с насилието и за осигуряване на по-добро бъдеще за следващите поколения.