|
|
Американската кухня като динамична смесица от култури
Снимка ©
AFP
|
Американската кухня е един от най-добрите примери за културна хибридизация, която съчетава различни традиции и вкусове от целия свят. Тя представлява мозаика от влияния, които варират от индиански и колониални до имигрантски и глобални. Храната в Съединените щати не е просто ястие, а отражение на историята и идентичността на нацията.
Въпросът за "американската храна" е сложен и многопластов. Например, китайската храна в САЩ, известна като китайско-американска, е значително различна от автентичната китайска кухня. Подобно е положението и с италианската храна, която често е адаптирана спрямо американските вкусове, оставяйки истинските италианци с чувство на неудобство. В Съединените щати съществуват над осем хиляди заведения Taco Bell и три хиляди Chipotle, които предлагат хомогенизирани версии на тексаско-мексиканската кухня.
Фолклористката и експерт по хранителни традиции Люси М. Лонг (Lucy M. Long) е редактирала двутомника "Етническа американска храна днес: Културна енциклопедия" (2015) и последващата книга "Етническа американска кухня: Рецепти за живот в новия свят" (2016). Въведението на тази готварска книга подчертава, че рецептите, подобно на идентичностите, са динамични и се адаптират към нови съставки и обстоятелства. Лонг осъзнава, че нейната роля като редактор е свързана с "конструирането на определения и граници", което я подтиква да създаде колаборативен проект, включващ различни гласове и култури.
Включването на рецепти зависи от наличността на съставките в Съединените щати. Например, шотландското хагис не е в книгата, тъй като USDA забранява продажбата на основната съставка - овчи бели дробове. Възприемането на това какво би могло да яде по-широката американска публика е ограничителен фактор. Често подправките са намалявани, а разходите са вземани под внимание.
Лонг отбелязва, че консумацията на повече месо е "символичен метод за изразяване на американското". Тази концепция за представяне на американската храна, като множество гласове, може да се разглежда като проект на кулинарен национализъм, използващ храната за изграждане на емоционална привързаност към страната. Тя предлага нова метафора за американската кухня - "потлак", където всеки носи ястия за споделяне.
Разнообразието е ключовият елемент, който прави един "потлак" успешен, и подобно трябва да бъде и за една нация. Кулинарният национализъм е термин, използван за описване на ролята на рецептите в определянето на френската кухня, която служи като глобален културен бранд.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


