Народно читалище „Просвещение 1870“ в Брезник подготвя уникален фолклорен спектакъл, озаглавен „Не смо от ючера“ („Не сме от вчера“), който ще се състои на 17 декември. Спектакълът е част от проект, спечелен по Националния план за възстановяване и устойчивост, и е насочен към представяне на богатото културно наследство на граовския регион.

Милена Цветанова, представител на читалището, сподели, че концепцията за спектакъла е била в съзнанието на екипа от дълго време, но финансирането е дало необходимия тласък за реализацията му. „Не смо от ючера“ ще включва характерни образци на танцово, песенно и словесно изкуство, които ще бъдат адаптирани, за да бъдат по-достъпни за младата публика. Част от предизвикателствата, пред които е изправен екипът, е да направи архаичния език на автентичните текстове по-разбираем, без да се губи тяхната оригинална стойност.

В спектакъла ще участват между 70 и 80 самодейци от различни състави и школи към читалището, както и изпълнители от читалището в село Слаковци, община Брезник. Цветанова подчертава, че участниците носят традицията в сърцата си и са важна връзка с миналото. „От тях черпим знания за начина на живот на граовци“, добави тя.

Подготовката на спектакъла е основана на материали от множество писмени източници, включително „Сборник за народни умотворения и народопис от Граово“ на филолога Александър Мартинов от 1958 година. Тази рядко срещана книга съдържа детайлни описания на обреди, песни и обичаи от живота на граовци. Освен това, Цветанова е използвала и изследвания на местни автори като Емилия Максимова, Златка Стратиева и Виктория Бъчварова.

Сценографията на спектакъла ще пресъздаде атмосферата от преди почти сто години, а целият екип на читалището активно участва в създаването на представлението. Цветанова отбеляза, че събраните материали разкриват много аспекти от характера на граовеца, който е представител на крайностите – темпераментен и буен, но същевременно всеотдаен и обичащ.

Едно от основните предизвикателства при подготовката на спектакъла е адаптацията на диалектния език, за да бъде той лесно разбираем за съвременната публика. „Важно е да съхраним граовския диалект и за бъдещите поколения“, заключи Цветанова.