|
|
Гладът като метафора: Жените, които търсят повече от храна
Снимка ©
AFP
|
Жените, които са гладни, са не само символ на физическа нужда, но и на дълбоки емоционални стремежи. Тези стремежи често остават неосъществени, а в литературата те се проявяват по различни начини. В книгите, които разглеждаме, жените не просто търсят храна, а и любов, оцеляване и власт. Техните истории разкриват как гладът може да бъде както разрушителен, така и вдъхновяващ.
В романа "Владимир" (Vladimir) от Джулия Мей Джонас, жената в централната двойка се сблъсква с кризата в брака си, след като съпругът ѝ е подложен на разследване. За да се справи с това, тя намира утеха в приготвянето на луксозно ястие, което предшества нейното собствено желание. Тази сцена е ярък пример за това как храната може да служи като утешение в трудни времена.
"Мляко и мед" (Milk Fed) от Мелиса Бродер разказва историята на Рейчъл, която се влюбва в Мирам, жена със свободно отношение към храната и живота. Тук храната символизира освобождението от ограниченията на диетите и религиите на калориите. Взаимоотношението между двете жени е метафора за преоткриването на собствените желания.
"Брада: Мемоар за брак" (Beard: A Memoir of a Marriage) от Кели Фостър Лундквист разглежда как жените често се сблъскват с наложени стереотипи. Лундквист описва как гладът и обсесията с отслабването я водят до момент на трансформация, когато решава да се отдаде на удоволствието от храната.
В "Стена" (The Wall) от Марлен Хаусхофер главната героиня открива своята независимост в свят след апокалипсис. Тя се учи да оцелее чрез събиране на плодове и лов, а млякото от кравата ѝ става символ на връзката между храната и общността.
"Не бях толкова чаровна" (I Used To Be Charming) от Ив Бабиц е колекция от есета, в които авторката празнува желанието. В едно от есетата тя описва как след тежка злополука се възстановява, докато жадува за рибени сандвичи. Тази връзка между страданието и желанието е силно изразена.
"Ядливата жена" (The Edible Woman) от Маргарет Атууд предлага нова перспектива върху ограниченията, които жените изпитват. Главната героиня, Мариан, отказва храната като протест срещу безинтересния си брак. Накрая тя пече тортa, оформена като жена, и поема контрол над собствените си желания.
"Всичко е твърде малко: Есета в похвала на излишъка" (All Things Are Too Small) от Бека Ротфелд изследва концепцията за излишъка и желанието. Авторката твърди, че гладът е важен знак за жаждата ни за живот и опит за свързване с другите.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


