На 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който се проведе в Националния дворец на културата, политологът Иван Кръстев сподели своите виждания относно бъдещето на демокрацията и културата. Събитието, модерирано от Симеон Иванов, водещ на сутрешния блок на БНТ, предостави платформа за обсъждане на важни теми, включително кризите в Европа и влиянието на изкуствения интелект.

Кръстев акцентира на значението на общата достъпност и как тя влияе на усещането за културна и цивилизационна криза. Той подчерта, че състоянието на европейската цивилизация е в процес на трансформация, която се отразява в литературата, изкуството и философията. Според него, новата книга на Оливие Роа, озаглавена „Кризите на културата“, поставя под въпрос концепцията за националната култура, която традиционно е била основополагающа.

„Въпросът за националната култура е подобен на проблема с родния език. Ние го говорим, преди да сме го научили. Въпреки че имаме интуитивно разбиране за културата, днешният свят е такъв, че обществата се променят и комуникацията става по-сложна“, обясни Кръстев. Той добави, че в съвременния контекст е необходимо всяко послание да бъде обяснявано, дори и с помощта на емоджита, за да се избегне недоразумение.

Политологът коментира и как канонът на националната култура се е променил. „Днес, когато се срещнеш с човек от друга страна, не можеш да бъдеш сигурен, че той ще знае нещо за класически автори като Виктор Юго. Времето, в което културните референции бяха общоприети, вече е в миналото“, каза той.

Кръстев обсъди и протестите на поколението Gen Z, които се организират чрез социалните мрежи. Той отбеляза, че когато млади хора, които не са се интересували от политика, започнат да изразяват мнение онлайн, това създава усещането за мнозинство. „Това е илюзорно усещане, което не винаги отразява реалността“, добави той.

В заключение, Иван Кръстев изрази мнение, че предстоят институционални промени, тъй като обществата се адаптират към новите реалности. „Бъдещето е невидима институция, която съществува във всяка демократична система“, завърши той.

Събитието на панаира събра над 150 издателства, които представиха повече от 100 000 заглавия. Част от програмата беше и 13-ият Софийски международен литературен фестивал, който включваше участието на български и чуждестранни автори, преводачи и илюстратори. Професионалната програма за издатели също привлече повече от 30 международни гости, което подчерта значението на събитието за книжния сектор.