В средновековна Европа, концепцията за приятелството е била предимно доминирана от мъжете писатели, които го разглеждали като интензивна връзка, подсилваща добродетелното поведение. Тази представа обаче била оспорена от две значими жени писателки, които разширили разбирането за приятелство и показали, че то съществува и между жени. Александра Верини, специалист по средновековната литература, подчертава как тези жени предизвикват традиционните схващания и предлагат нови перспективи за това какво може да постигне приятелството.

Мъжките автори от средновековието черпели вдъхновение от древни източници, сред които особено важно е произведението на Цицерон "За приятелството", написано през 44 г. пр.н.е. В него Цицерон описва приятелството като положителна връзка, основана на сходство и идентичност. Според него, истинският приятел е отражение на самия себе си. Тази представа обаче била ограничена само до мъжете. Френският философ Мишел дьо Монтен също подчертава, че "обикновените способности на жените не са достатъчни за тази свещена връзка".

Първата жена писателка, която Верини разглежда, е Кристин дьо Пизан (Кристина Пизанска), авторка, работеща в кралския двор на Франция. През 1405 г. тя публикува "Книгата на града на дамите", в която самата тя се явява като персонаж, срещащ три женски фигури – Разум, Правота и Справедливост. Заедно те изграждат алегоричен град, вдъхновен от историите на добродетелни жени от историята.

Другата писателка, която Верини изследва, е Марджъри Кемп, родена в средна класа в Англия. Тя има четиринадесет деца, преди да получи мистични видения, които я подтикнали да посвети живота си на Бога. "Книгата на Марджъри Кемп", автобиографичен текст, написан двадесет години след "Града на дамите", разказва за виденията й, включващи женски светци, и за многобройни поклонения.

Верини отбелязва, че и двете писателки отразяват концепцията на Цицерон за приятелството като средство за взаимно укрепване на добродетелите. Кристин дьо Пизан използва алегоричните фигури, за да изрази различни добродетели, докато Марджъри Кемп споделя истории за взаимна подкрепа с други жени. Въпреки това, Верини подчертава, че те се отклоняват от традиционната идея за приятелство като огледало. Вместо това показват как жените с различни умения и качества могат да работят заедно по общи проекти.

Тази колаборация е видима в идеята на Пизан да черпи вдъхновение от различните добродетели на алегоричните фигури. Някои изследователи смятат, че тя е работила с жени художници за илюстрацията на текста си. Междувременно Кемп споменава случаи на взаимна подкрепа, като например поканите от заможни жени да обядват с нея в замяна на духовна утеха.

В контекста на мъжкото приятелство Верини отбелязва, че всеки от партньорите трябва да получава точно толкова, колкото дава. В живота на Марджъри Кемп обаче има много примери за неравномерна взаимност, при които тя дава повече от това, което получава или обратното. Тази динамика създава система, при която ресурсите на жените не се изчерпват.