Свързването на точките между креативните индустрии често води до интересни открития. Например, знаете ли, че култовият анимационен филм на Дисни от 1999 година "Железният гигант", режисиран от Брад Бърд, всъщност е свободно вдъхновен от детската книга на британския автор и редактор Тед Хюз от 1968 година? Ключовата дума тук е "свободно". "Железният човек" на Тед Хюз е лека научна фантастика, която е достъпна за деца, но същевременно предлага достатъчно зрели теми, за да привлече и възрастни читатели.

В книгата се появява машиноподобно същество, направено изцяло от желязо, което се появява от нищото. Няма обяснена произходна история, а способността му да се саморазпада и събира отново е ключова част от сюжета. То жадува за метална храна и трябва да научи как да съжителства мирно с човешката раса. Когато успява, той застава в защита на човечеството при появата на голяма заплаха от космоса. И Тед Хюз, и Брад Бърд изглежда, че харесват концепцията за научно създадение, недоразбран монстър и я разширяват.

Обаче, както обяснява изследователят Т.С. Милър в своята статия от 2009 година за "Journal of the Fantastic in the Arts", "Железният човек" и "Железният гигант" имат значителни различия, които отразяват визиите на създателите за разказването на истории. Милър описва "Железният гигант" като вид драматична "реанимация" на детската книга на Тед Хюз. Всъщност, адаптацията взима малко от книгата, освен заглавието и централните персонажи.

Най-съществената разлика между книгата и филма е персонажът, поставен в центъра на разказа: великото желязно същество или неговият млад човешки спътник, Хогарт. В оригиналната книга на Тед Хюз, Хогарт е второстепенен герой, който насочва ненаситния апетит на Гиганта за метал от основното селскостопанско оборудване към местната сметищна площадка. Техните приятелски отношения служи като стъпка към бавното приемане на Гиганта в общността. Арката на "Железния човек" и неговото изкупление остават в центъра на сюжета, докато Хогарт като персонаж е минимално развит.

В адаптацията на Брад Бърд, Хогарт е повишен до триизмерен протагонист със собствена арка към зрялост и отговорност. Изглежда без приятели, отгледан от самотна майка, която работи по всяко време, и притежаващ независимост от улицата, Хогарт поема ролята на възпитател на Железния гигант, който е толкова самотен в света, колкото и той. Хогарт учи Гиганта как да различава доброто от лошото и демонстрира как да се свързва с природата.

Според Милър, Хогарт запълва емоционалната празнота, оставена от никога неразгледаният пролог на Гиганта. В началото Хогарт не познава Гиганта и Гигантът не познава себе си. Въпреки това, драматичният акт на саморазпад служи като ранно доказателство, че с правилната насока от "родител" и учител като Хогарт, Железният гигант е способен да постигне съдба независима от грешките и възможно не толкова благородните намерения на създателя си.

Дали Железният човек/Гигант се нуждае от ментор, за да направи историята си значима, е въпрос на мнение. Тед Хюз изглежда приема, че моралното чувство се развива естествено чрез опит и взаимодействия с други същества. Брад Бърд поддържа, че то се развива чрез ръководството на съчувстваща и по-опитна личност.