През лятото на 1860 година японска дипломатическа мисия, съставена от 77 самураи, предизвиква неочаквана сензация в Съединените щати. Това е първото официално посещение на Япония в западния свят и, освен дипломатическата си роля, делегацията създава истински културен и социален взрив в американското общество. Въпреки че основната цел на визитата е да укрепи дипломатическите отношения между двете държави, японските дипломати, облечени в традиционни, екзотични за западния свят копринени облекла, се оказват не само представители на Япония, но и обект на интензивно внимание и възхищение, както и на разгорещени социални и расови дебати. Реакциите на американците — от възхищение на белите жени до отричане от белите мъже — разкриват дълбоките расови и гендерни стереотипи на Америка от средата на 19-ти век и демонстрират как културните срещи между Изтока и Запада могат да предизвикат нови, понякога разтърсващи, възприятия за власт, пол и идентичност.

През юни 1860 година японска дипломатическа мисия посети Вашингтон, окръг Колумбия, след което обиколи и други големи американски градове като Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. Това беше първото официално посещение на Япония в западния свят, като делегацията се състоеше от 77 самураи. Тези японци създадоха истинска сензация със своите екзотични облекла, които разтърсиха стереотипите за половете и расовия ред в Америка от средата на 19-ти век. Изследователката Икуко Асако (Ikuko Asaka) отбелязва, че новинарските репортажи за мисията използвали вече установени ориенталистични стереотипи, които представяли японците като „женствени“ и „азиатски“.

Тези идеологии всъщност са в контекста на по-широкото движение, започнато с експедицията на Матю Пери (Matthew Perry) през 1853-1854 г., която по същество „отвори“ Япония за контакт със западния свят. Тази експедиция предизвика ориенталистки аналогии, които сравняваха Япония с жена, а японските мъже — с жени. Например, в литературното списание *Home Journal* през 1856 година Япония беше наречена „най-красивата от източните женствени нации“ и била определена като „островната красавица“, която Съединените щати спечелили в състезание с Великобритания и Русия. Репортажите за дипломатическата мисия през 1860 година отново използвали подобен ориенталистичен език и се съсредоточавали върху детайли като копринените тъкани, широките ръкави и поясите на японското мъжко облекло. Много репорти описвали японските мъже като сарториално „женствени“, или направо ги наричали „ефеминирани“ в ум и поведение.

Важен момент, който изследователите отбелязват, е поведението на белите американски жени, които започнали да се стичат към японската делегация. Очаровани от екзотичния им външен вид и модата им, много жени се опитвали да установят контакт с японците, посещавайки дипломатическите приеми и други обществени събития, на които те присъствали. След като нахлули на президентски прием, предназначен да бъде сериозен и мъжки, дамите били критикувани от пресата за своето „непокорно присъствие в официални дипломатически среди и прекомерно събиране около японците в неформални обществени пространства“. *New York Herald* нарекъл жените в „хищнически групи“ в кринолини, които „извършвали партизански атаки срещу изтъкнатите ориенталци“. Въпреки това, японците възприемали тези събития като сравнително успешен процес на изграждане на добри дипломатически отношения със САЩ.

Докато белите жени излизали на улиците, привлечени от ориенталисткото очарование, белите мъже в пресата бързо започнали да обезценяват както самите японци, така и поведението на белите жени, като смятали, че те не са подходящи да водят дипломация наравно с белите мъже. Въпреки това, японците имали сериозни мъжки задължения като дипломати, което подкопавало традиционните разбирания за мъжествеността на белите и разширявало възприятията за половете и властта. Въпреки опитите на белите мъже да принизят японците и да ги представят като „женствени“, японските дипломати оспорвали този дискурс със своето присъствие и роля в глобалната дипломация.

Едно от важните събития по време на визитата било специално свързано с най-младия член на делегацията — 17-годишния Татеиши Оноджиро (Tateishi Onojiro), който бил преводач в обучение и получил прякора „Томи“. Томи бързо се утвърдил като любимец на американските жени и бил обект на множество любопитни репортажи в пресата. Например, *Vanity Fair* нарича Томи с прякора „Томи от Вашингтон Хайтс до Източен Бродуей“, а в *New York World* избухнал скандал, свързан със сексуални намеци между Томи и „популярна актриса от Нибло“ (Niblo’s theater), което било представено като междурасово желание. Въпреки отричанията на други издания като *New York Commercial Advertiser*, които не потвърдили никаква връзка между Томи и актрисата, те все пак подсказвали за способността на японските мъже да привличат американските жени.

По същия начин, не-белите мъже в „рокли“ (както американската преса наричала официалното облекло на японските мъже) продължавали да предизвикват въпроси за половете и расовата динамика в САЩ. Много американски жени, облечени в кринолини, се събирали около японската делегация, като същевременно била подчертавана еротиката на тези междурасови взаимодействия. *New York Herald* и други издания започнали да използват термини като „жена-подобни мъже“, когато описвали японските дипломати, подчертавайки екзотичния им външен вид и мъжка привлекателност.

Посещението на японската делегация продължило само месец, но през този период изригнали обществени дебати, които предизвикали сериозни размисли за расовото и половото противопоставяне в Съединените щати. Японските мъже, облечени в техните традиционни копринени облекла, нарушавали идеите за мъжественост и женственост в Америка по начин, който не можел да бъде игнориран. Те не само че нарушавали традиционните представи за това как трябва да изглеждат и се държат мъжете и жените, но и демонстрирали как тези представи могат да бъдат променени от глобалните дипломации и културни срещи.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.