Венецуелската литература, въпреки богатото си наследство, остава в сянка на международната сцена. Когато се говори за Латинска Америка, много читатели не знаят за уникалността на венецуелските автори и техните произведения. Въпреки че страната е била важен център за публикуване, днес гласовете на венецуелските писатели често остават неразпознати.

Причините за тази невидимост са комплексни. Венецуела, с икономиката си, основана на износа на нефт, е предпочитала чуждестранни културни продукти, пренебрегвайки собственото си творчество. Известният венецуелски драматург и журналист Хосе Игнасио Кабруяс обяснява, че венецуелците са се чувствали глобални граждани, но това е довело до пренебрегване на местната култура.

Сега, когато повече от осем милиона венецуелци са напуснали страната, включително много писатели, литературата от диаспората започва да привлича внимание. Книгите, написани от венецуелци в чужбина, предлагат нова перспектива за идентичността и опитите за съхранение на културната им принадлежност.

„Заболяването“ (The Sickness) на Алберто Барера Тизка е роман, който проучва връзката между личната болест и социалния упадък на страната. Историята следва лекар, чийто баща е диагностициран с рак, и паралелно разказва за местен инвалид. Този роман предвещава дългия упадък на Чавизма.

„Лисабонският синдром“ (The Lisbon Syndrome) от Едуардо Санчес Ругелес разказва за учител по литература в контекста на природна катастрофа в Португалия и непрекъснатата бедност във Венецуела. Той се бори с разпадаща се връзка и търси надежда чрез литературата.

Поетесата Елеонора Рекена в „Текстове отвън“ (Outside Texts) разглежда мълчанието на емигрантите. Нейните стихотворения задават въпроси за значението на литературния диалог и търсят отговори в световната литературна традиция.

„От варварство“ (From Savagery) на Алехандра Банка е колекция от разкази, която изследва несигурността на младите венецуелци. Сюжетите обрисуват двойствеността на живота в страната и обещанията на чужбина.

„Адриатика“ (Adriatic) от Джина Сарасени съчетава карибската и адриатическата култура, отразявайки идентичността на венецуелците с италиански корени. Поезията й разглежда теми като памет и носталгия.

„Животинските дни“ (The Animal Days) на Кейла Вал де ла Вил изследва трансформацията на героинята през пътуванията й по света. Романът предлага нова перспектива за чуждостта и личната свобода.

„Науката за сбогуването“ (The Science of Departures) от Адалбер Салас Ернандес разглежда темите за изгнание и загуба. Стиховете му картографират преходността на човешкия опит.

„Малетините от Каракас“ (Briefcases from Caracas) на Хуан Карлос Мендес Гедез е вдъхновен от реален корупционен скандал и съчетава политически трилър с детективска история.

„Сляпото поле“ (The Blind Plain) на Игор Барето разглежда понятието за изгнание чрез поезия и проза. Той размишлява за връзката между изгнанието и ландшафта, както и за духовната природа на това състояние.