В стихотворението "Небето е на всички" от Джани Родари, включено в сборника "Стихотворения в небето и на земята" от 1960 година, авторът разглежда важни теми, свързани с равенството и възможността за свободно възприемане на света. Родари, известен журналист, писател и учител, използва метафората на небето, за да подчертае, че то е достъпно за всеки, независимо от социалния статус или произход.

В текста се говори за различията между хората, но също така и за общото, което ги свързва. Родари използва антипозиции, като "бял и черен", "богат и беден", за да подчертае, че небето е универсално и принадлежности на всички. Чрез повторенията на "на" и "от" в стихотворението, той включва всички категории хора и придава ритъм на текста, което го прави по-лесен за запомняне.

Стихотворението не само че изразява идеята за споделеност, но и поставя въпросите за истинското възприемане на красотата около нас. Въпреки че всеки има възможността да погледне нагоре, не всеки успява да види истинската красота на света. Родари ни приканва да се замислим за това как възприемаме заобикалящата ни действителност и да търсим дълбочината в нея, а не просто да я наблюдаваме повърхностно.

Тази творба е част от поетичния опит на Родари да предложи на децата литература, която е игрива и свободна, но същевременно носи важни образователни послания. В контекста на следвоенния период, той се стреми да вдъхнови ново поколение с надежда и мечти, представяйки света през погледа на децата.