В периода на 1950-те и 1960-те години, хиляди корейски деца бяха изпратени в чужбина за осиновяване, практика, която предизвика сериозни спорове и критики в последните години. Сюзи Ву (Susie Woo) предполага, че американският ентусиазъм за тези транснационални осиновявания е бил неочаквано подсилен от медийните репортажи за турнета на корейски детски хорове. Популярните наративи около детските хористи и корейските осиновители акцентирали на американското бъдеще и представяли обикновените американски граждани като катализатори за тази промяна.

В периода на 1950-те и 1960-те години, хиляди корейски деца бяха изпратени в чужбина за осиновяване, практика, която предизвика сериозни спорове и критики в последните години. Сюзи Ву (Susie Woo) предполага, че американският ентусиазъм за тези транснационални осиновявания е бил неочаквано подсилен от медийните репортажи за турнета на корейски детски хорове. Популярните наративи около детските хористи и корейските осиновители акцентирали на американското бъдеще и представяли обикновените американски граждани като катализатори за тази промяна.

Ву посочва посещението на Корейския детски хор в Съединените щати през 1954 година, когато двадесет и пет певци обиколили повече от петдесет града и спечелили сърцата на слушателите, включително на сенатори и Мейми Айзенхауер. Южнокорейските власти били заинтересовани хорът да проектира положителен образ на страната им, който да осигури продължаваща американска подкрепа за режима на Синман Рий (Syngman Rhee). Децата пеели песни, включително американски класики, на множество езици, облечени в традиционни корейски дрехи. Хорът предлагал перфектна комбинация от Изтока и Запада, доказвайки прехода и възстановяването на Корея, но оставал достатъчно ориенталски, за да привлече американската публика.

Необходимостта Корейският детски хор да изглежда "достатъчно ориенталски" била толкова важна за публичния им имидж, че децата винаги били снимани с тези дрехи , дори след като получили дарения от модни палта и други зимни дрехи. Въпреки че хорът бил създаден, за да привлече американска подкрепа за корейската независимост и обединение, американските зрители имали и други притеснения. Ву отбелязва, че съставът на трупата се състоял почти изцяло от момичета на възраст от шест до дванадесет години, което помогнало на хората да символизират детската и феминизирана Южна Корея, нуждаеща се от американска защита.

Изпълненията в Съединените щати буквално отдалечили американската публика от фронта на войната, където американските войски били ангажирани в бойни действия. Вместо това, обикновените американци били насърчавани да се виждат в по-невинна светлина, като филантропи, предлагащи благосклонна подкрепа на жертви на комунизма. Турнето на Корейския детски хор събрало 10 милиона долара за усилия по възстановяване след войната. Ву добавя, че чрез даренията хиляди обикновени американци участвали във Фигуративна наратива за осиновяване, което направило възможността за реални осиновявания да изглежда по-малко странна.

Евангелските християни започнали да поставят корейски деца в християнски американски домове още от началото на 1950-те години. Интересът към осиновяванията се увеличил през същия период, подхранван от медиите, които показвали осиновените деца заедно с бели осиновители, наслаждаващи се на телевизия, телефони и сладолед. До края на 1950-те години международната християнска организация World Vision спонсорирала "Korean Orphan Choir", който имал значими участия в Rose Parade в Пасадена през 1961 година и в Carnegie Hall в Ню Йорк през 1962 година.

В контекста на тези представления популярният наратив насърчавал американците да свързват членовете на хора с трагични "двойни сираци", които загубили родителите си по време на войната. Например, тримата корейци, които придружавали Корейския детски хор по време на турнето, били премахнати от прес фотографиите. Това отсъствие допринася за фикцията около корейските осиновявания – именно, че всички осиновени били без родители. Всъщност много корейски деца били изпратени за осиновяване в Съединените щати, въпреки наличието на живи роднини или поне един родител.

Миналата година доклад установи, че транснационалният процес на осиновяване е включвал систематични нарушения на правата на човека в продължение на десетилетия. Въпреки това, Ву заключава, че детските хорове отворили вратата за тенденцията към транснационални осиновявания, тъй като техните изпълнения задълбочили съществуващото американско чувство към корейските деца, като им предоставили възможност да участват в трансформацията на корейските деца на американска земя.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.