Гесвалдо Буфалино (Gesualdo Bufalino) е известен италиански писател, който е особено ценен за своята плътна и барокова проза. Въпреки това, в неговото творчество могат да се намерят и редки поетични произведения, изпълнени с дълбочина и смисъл. Едно от най-красивите му стихотворения за любовта е включено в сборника "Горчивият мед" (L`amaro miele), публикуван през 1989 година. В него авторът разглежда темата за любовта през призмата на меланхолията, понякога свързана с болезнени спомени от миналото.

Стихотворението "А ки ло за" (A chi lo sa) е пример за това как Буфалино изразява своите чувства. В него той се запитва как би могъл да опише любовта, без да я назовава директно, освен в един момент, когато споменава "обичам те". Чувството, което той изразява, е толкова силно, че трудно може да бъде формулирано. В стиховете му се усеща дълбока тревога, насочена към някого, който никога не е споменат поименно. Думите са елегантни и изискани, но същевременно и алегорични, оставяйки читателя да запълни "празнотите" и да усети романтиката между редовете.

Стилът на Буфалино създава емоционална дистанция между автора и изразеното чувство, но това не отслабва интензивността на текста. Напротив, той става още по-силен, когато се интерпретира през погледа на читателя. В този смисъл "А ки ло за" може да бъде възприето не само като любовна поезия, а и като дълбока размисъл за съществуването, в която любовта се явява един от най-конкретните начини, по които човек може да измери своите ограничения.