|
|
Дон Антонио Сперти и неговото сиропиталище в Белуно – история на надеждата и упоритостта
Снимка ©
AFP
|
Книгата "Един визионер свещеник. Дон Антонио Сперти и сиропиталището в Белуно" разказва за живота на свещеник от Белуно, Дон Антонио Сперти, и историята на неговото сиропиталище, основано през 1855 година след епидемия от холера. Авторът, Леополдо А. Кафаро, е потомък на главния герой и е възстановил тази забравена история чрез дългогодишно изследване на документи и информация за този забележителен човек.
Дон Антонио е предприел смелата задача да спаси децата сираци от града, като ги грижи, обучава и поддържа, докато не достигнат възраст да се трудят и да се издържат сами. Тази задача била затруднена от икономическите условия в провинцията и историческите събития от втората половина на 19-ти век, които заплашвали съществуването на сиропиталището. Разказът проследява развитието на сиропиталището от 1855 до 1898 година, след почти 50 години приключения и предизвикателства.
Авторът умело възкресява образа на Дон Антонио и на много жители на Белуно от онова време, позволявайки на читателя да се потопи в атмосферата на града през средата на 1800-те години. Разказват се стъпка по стъпка всички инициативи, предприети от свещеника за запазване на институцията. От построяването на нова сграда до реновирането на старата църква "Сан Роко", която била в руини, всички идеи и дейности на Дон Антонио носели ползи не само за децата, но и за цялото население, въпреки че често му носели трудности и недоразумения.
Разказът е изпълнен с интересни и оригинални човешки истории, понякога дори забавни, въпреки че много от ситуациите били изключително трудни. През 1880 година Дон Антонио започва да търси финансова помощ извън Белуно, за да осигури бъдещето на сиропиталището. В този период той среща Дон Боско и Салезианците, с които установява тясна кореспонденция и дори ги посещава.
Дон Антонио предприема невероятни пътувания, за да събира средства, като през лятото обикаля околните провинции с малка група от 10-12 деца, представяйки концерти и маршове. Тези приключения, започнали от венетските провинции и стигнали до Бреша и Пиемонт, били уникални за времето си и често били отразявани в местните вестници.
Книгата описва как след сложен живот, преди смъртта си, Дон Антонио успява да се помири с гражданите на Белуно по време на голямо тържество в негова чест, на което присъствали и местните власти.
Историята на Дон Антонио Сперти се развива в контекста на Белуно, която по онова време е била част от Австро-Унгария и е запазила важни функции, включително правителствени и съдебни институции. Въпреки богатото си минало, населението на Белуно страдало от икономически трудности, което усложнявало работата на Дон Антонио.
Дон Антонио, произхождащ от благородно семейство, става свещеник на около 18 години и развива страст към обучението на младежите. Преди да основе сиропиталището, той вече е бил директор на гимназията на 29 години. Книгата започва с негово изказване в края на учебната година, в което той подчертава важността на образованието не само като механично запаметяване, а като възпитание на духа и сърцето.
Днес в Белуно все още има важни следи от делото на Дон Антонио. След смъртта му, сиропиталището е разделено на мъжко и женско, като и двете институции носят неговото име. Женското сиропиталище е закрито, но в неговата сграда все още функционира детска градина, наречена "Иститут Сперти", а мъжкото сиропиталище е активно и днес.
Леополдо А. Кафаро пише тази книга, за да възкреси забравената история на Дон Антонио и да я направи достъпна за новите поколения. Той е открил писмата и документите на свещеника и е решил да разкаже за живота му, който е важен за историята на Белуно. Книгата е насочена към любителите на исторически романи и към хора, интересуващи се от реални исторически събития.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


