През 1830-те години аболиционистите в Съединените щати се сблъсквали с широко разпространено насилие, както в южните щати, така и на места, където подкрепата за робството беше по-скрита, но все пак съществуваща. Един от най-забележителните примери за съпротива срещу аболиционисткото движение е почти линчуването на Уилям Лойд Гарисън в Бостън през октомври 1835 г., събитие, което подчертава напрежението между аболиционистите и обществените нагласи към робството. Тази атмосфера на насилие и противопоставяне довела до едно необичайно събитие, известно като „аболишонският бунт“ в Бостън през 1836 г., в което важна роля изиграват чернокожите жени и техните съюзници. Въпреки че много исторически разкази акцентират върху правните аргументи и действията на белите аболиционисти, ролята на чернокожите активисти често остава незабелязана. В този контекст, събитията в Бостън разкриват не само юридическите и социални предизвикателства, но и смелостта на тези, които рискували живота си в името на свободата.

Въпреки че насилието срещу аболиционистите е било сериозна заплаха през 1830-те години, то не е било ограничено само до южните щати. Един от най-забележителните примери е почти линчуването на известния аболиционист Уилям Лойд Гарисън през октомври 1835 г. в Бостън, Масачузетс. Градът, известен със своите дълбоки връзки със собствениците на роби, почти единодушно подкрепял действията на тълпата срещу Гарисън. Според правния историк Линдсей Кембъл, бизнес елитите на Бостън описвали собствените си действия като рационални и конституционно легитимни.

Независимо от това, колективните действия на чернокожите аболиционисти и техните съюзници били считани за скандални. "Аболишонският бунт" в Бостън на 1 август 1836 г. бил необичаен случай на про-аболиционистко действие, вероятно първият по рода си. "Самоназначената респектабилна класа" на града била шокирана да види някой извън техния кръг да използва извънсъдебни действия за постигане на целите си.

Според Кембъл, преди всичко това, предимно чернокожи жени в съдебната зала решително прекратили правните спорове относно статуса на Елиза Смоул и Поли Ан Бейтс. Двамата бели адвокати спорели за съдбата на тези две чернокожи жени, които може би били на бягство от робство в Балтимор. Въпреки че съдията обявил задържането им за незаконно, той не ги освободил веднага и адвокатът на робовладелеца искал отново арестуването им.

В един момент един от присъстващите в залата извикал "сега вървете", и мъже и жени се втурнали към изхода, преминавайки през пейките и частните проходи. "Една стара цветнокожа жена с голям размер" хванала помощника на шерифа за врата, докато Смоул и Бейтс били изведени от съдебната зала и вкарани в чакаща каляска. Коляската бързо се отдалечила, а поне един репортер отбелязал, че някой в каляската не забравил да плати таксата за пътя, хвърляйки монетите наоколо.

Шерифът преследвал жените в продължение на няколко дни, но маршрутът им бил пълен със слухове и умишлени фалшиви следи. В крайна сметка Смоул и Бейтс успели да достигнат до свобода в Халифакс, Нова Скотия. Кембъл подчертава, че по-ранни разкази за инцидента са се фокусирали върху белите мъже и правните аргументи, докато ролята на чернокожите аболиционисти често остава незабелязана.

Известният аболиционистки адвокат Самюел Е. Сюел представлявал Смоул и Бейтс пред съдия Лемюел Шоу, който по-късно станал главен съдия на щата. В същото време шерифът C. P. Самър, който не присъствал в залата, бил баща на бъдещия аболиционистки сенатор Чарлз Самнър. Кембъл акцентира на ролите на Самюел Х. Адамс, чернокожият бостонец, който подал молба за хабеас корпус; чернокожият министър Самюел Сноудън, който съветвал в тълпата; и малка група бели аболиционистки жени, които били широко осъдени в пресата след това.

Чернокожите жени, които доминирали "бунта", обаче останали анонимни. Някои от тях вероятно били идентифицируеми по това време, но никоя не понесла правни последствия. Как е било възможно, недоволствала една местна вестникарска статия, "дебелата цветнокожа жена, която взела активно участие в спасението", да се измъкне безнаказано пред толкова много свидетели? Иронично, друга статия - от редактори, които участвали в опита за линчуване на Гарисън - твърдяла, че "респектабилна бяла тълпа" трябва да бъде мобилизирана за "поддържане на върховенството на закона", заплашено от аболиционистите.

Самият Гарисън в своята вестникарска статия "Либератор" саркастично отбелязал новия ентусиазъм на другите вестници за "достойнството и свещеността на закона" - закон, който според него определял някои хора като собственост.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.