Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. Петри е автор на множество романи и разкази и е носител на редица награди, включително "Премио Мондело" и "Премио Гиовани Комисо". В последните години тя публикува и биография на Фланъри О`Конър.

В "Навсякъде, където съм" читателят може да усети дълбочината на майчината любов, която е описана като безкрайна и неизменна. Главната героиня, Мария до Сео, отправя прощални думи към сина си Васко Дос Сантос, подчертавайки силната връзка между тях, която остава дори след физическото разделение. Лисабон, градът на сърцето на авторката, е представен с неговия уникален чар и меланхолия, създавайки атмосфера, която предизвиква желание за разходки из улиците му.

В романа се усеща и дълбокото португалско чувство "саудаде", което обединява носталгия, меланхолия и желание за нещо или някого, който отсъства. Чрез описанията на ежедневието на Васко, читателят става свидетел на неговата борба с емоциите след раздялата с жена си, Лусиана Албертини. Той е избрал да се върне в Лисабон и да постави значителна дистанция между тях, осъзнавайки, че краят на една любов е труден, но неизменен факт от живота.

Васко се бори с чувствата на гняв и съжаление, които го преследват след раздялата. Той осъзнава, че е вложил много усилия в решението си да се раздели, което е било почти като военна стратегия. Въпреки че се опитва да не мисли за Лусиана, спомените и емоциите му продължават да го преследват, показвайки как семейните връзки могат да усложнят живота.