"Песента на Нибелунгите" е анонимно произведение, което представлява една от значимите епопеи на средновековната германска литература. Тази творба е възприемана от германците като върховно изразяване на техния светоглед, изпълнена с разказвачески чар, чувство за чест и трагичен песимизъм, който пронизва епоса от самото начало.

Създаването на "Песента на Нибелунгите" остава загадка, която все още не е напълно разрешена. Романтичната идея за съществуването на сборник от народни песни е отхвърлена, а вместо това се смята, че произведението е плод на образован поет, работил при епископския двор в Пасау (Пасавия) в Бавария. Вероятно авторът е бил част от аустро-баварския двор, а не митичният шут от легендите. Създаването на творбата се датира между 1190 и 1205 година, но сюжетът й има корени в предишната история, свързана с варварските царства на Бургундите и сагите за Атила и Теодорих.

Произведението е синкретично и включва множество популярни легенди, разказани в тридесет и девет "приключения", които могат да объркат читателя сред множеството персонажи. Историческият контекст, макар и замъглен от легендата, е доста стабилен и се отнася до войните на Атила, краля на хуните, срещу Нибелунгите, които са идентифицирани с Бургундите. Интересен е фактът, че в този германски епос се въвежда легендарната фигура на Зигфрид, докато Атила не е представен като крал на монголски племена, а като символ на германска доблест.

Структурата на "Песента на Нибелунгите" се движи в две посоки: любов и отмъщение. От една страна, имаме историята на Зигфрид и Кримилде, която завършва трагично. От друга страна, е сюжетът за отмъщението на Кримилде, която е погълната от собствената си жажда за мъст след убийството на съпруга си.

Историята започва с прекрасната принцеса Кримилде, дъщеря на краля на Вормс, чиято красота привлича Зигфрид, син на краля на франките. Той е идеалният ухажор, тъй като е откраднал съкровище от Нибелунгите и притежава магически капюшон, който му дава невидимост. След като се бани в кръвта на дракон, той става почти неуязвим, освен в едно уязвимо място. Любовта между него и Кримилде е моментална, но за да се оженят, Зигфрид трябва да победи воинствената кралица Брунхилда, която е обичана от брат й Гунтер.

След десет години, четиримата приятели се събират отново на празник във Вормс, където конфликтите между Брунхилда и Кримилде ескалират. Брунхилда поставя под съмнение социалния статус на съпруга на Кримилде, а Кримилде я обижда, намеквайки, че Зигфрид е бил първият, който е имал отношения с нея. Обсебена от омраза, Брунхилда решава да убие Зигфрид. Тя манипулира амбициозния воин Хаген, който убива Зигфрид предателски, използвайки неговата уязвимост.

След смъртта на Зигфрид, Кримилде живее само за отмъщение. Тя се омъжва за Атила, за да получи подкрепата на неговата армия. След 26 години, тя организира клане по време на празник, на който присъстват Гунтер и Хаген. В резултат на това, много хора загиват, а Кримилде изисква обратно златото на Зигфрид, което води до нейното окончателно унищожение.

Тази епопея, съставена от 2379 строфи, рисува мрачен и насилствен свят, доминиран от сила, жажда за отмъщение и неизменна гибел. Авторът е живял в период на конфликти между императора и италианските общини, което допринася за контекста на произведението. Част от митичната част на сагата е адаптирана от Рихард Вагнер в неговите опери.