В романа "Една лоша воля" на Анна Ширу (Anna Schirru) се разказва историята на едно дете, което се сблъсква с трудности и противоречия в живота си. Главната героиня, Анна, живее в малко градче в южна Сардиния, Иглесиас. Въпреки красивата природа около нея, тя е обградена от усещането за провал и безнадеждност. Тази контрастна среда, където синьото на морето се сблъсква с праха на мините, подчертава конфликтите в живота на детето.

Анна Ширу ни връща в детството си, в един момент, изпълнен с неизказани думи и скрити емоции. Тя описва как тайните и неразрешените чувства създават дискомфорт, който в зряла възраст наричаме травми. Чрез своя роман, авторката представя нещастията на детството, които се натрупват в душата на малката Анна, докато възрастните около нея се борят със собствените си мисли и проблеми.

С помощта на техниката на потока на съзнанието, Ширу успява да постави читателя в обувките на главната героиня. Анна разказва историята си с детска непосредственост, използвайки свеж и импулсивен език, който е характерен за детските разкази. Нейният стил на писане е динамичен и понякога хаотичен, което отразява емоционалното състояние на героинята. Тя предава както чудесата, които я изненадват, така и страховете, които се опитва да потисне.

С нарастващото неразположение на Анна, стилът на писане става все по-вълнуващ и завладяващ. Тя е изправена пред събития, които не разбира напълно, но интуитивно усеща, че те ще я откъснат от познатото. Чрез думите на Анна Ширу, читателят се връща в детството, преживявайки моменти от ежедневието, училището и игрите в малките улички на родния град. Всичко остава такова, каквото го помним, а спомените и детайлите от миналото оживяват.

Романът "Една лоша воля" разказва за меланхоличната и носталгична Сардиния, място на вятър и тишина, където болката остава заключена в погледите на хората. Четенето на книгата изисква известно време за адаптация към стила, но след началните страници, съдържанието завладява читателя. Както в творчеството на Жозе Сарамаго, историята и емоцията са тези, които водят читателя напред, а не синтаксисът.

Сардиния, описана от Анна Ширу, е сурова и безплодна, но в същото време преносител на дълбока носталгия и привързаност към мястото, което, четейки между редовете, изглежда все още е "дом".