В романа "Дъщерите на хаоса" на Джен Фокс, действието се развива през 1862 година, по време на Американската гражданска война. Главната героиня, Силви Суифт, се отделя от своя брат близнак Силас, който е заминал с конфедеративните войски. Тя се отправя към Нешвил, за да разследва произхода на мистериозен театрален сценарий, който е получила по пощата. Сценарият е загубена комедия на Аристофан, в която авторът придава власт на жените. Докато е в Нешвил, Силви работи през деня по превода на текста, а вечерта действа под прикритие по заповед на ръководителя на военните разузнавателни служби.

Тази двойствена дейност я свързва с женска тайна общност, в която дамите, почитащи Артемида и Хаос, развиват свръхестествени способности. Освен това, Силви отново среща сестра си Марина, която е изчезнала преди години. В романа се разглеждат различни теми, които предлагат интересни перспективи за анализ. Например, фигурата на близнака е важен мотив, който напомня за специфичен жанр манга в Япония, известен като футако манга, който задълбочава връзката между братята и сестрите.

Друг важен елемент в произведението е огънят, който играе роля както на разрушител, така и на очистител. Силас е пироман и това предизвиква у Силви страх и завист. Интересно е, че в писмата на Силас от фронта се откриват ранни експерименти с подводна война. В романа се поставят и въпроси относно същността на традицията и дали е по-добре да се остане верен на текста или на автора, като се цитира известната фраза на Фернанду Песоа.

В произведението има и ярки и трогателни препратки към чернокожите роби, търсещи еманципация, което напомня за "Подземната железница" на Колсън Уайтхед. Без да разкривам подробности, в романа се разглежда и метафоричното значение на Левиатана, който в творбата на Хобс представлява неделимо цяло, съставено от гражданите, борещи се с анархията на естественото състояние. Джен Фокс преобръща тази концепция, като жените от общността се стремят към първичното божество Хаос, запазвайки своята индивидуалност, въпреки че образуват сплотена група. Ясен пример за подобно самоутвърждаване е не само самата Силви, но и красивата и страстна Хана, към която главната героиня изпитва привлекателност.

Вдъхновена от "Лисистрата" на Аристофан и от реални събития по време на Американската гражданска война, авторката успешно съчетава различни жанрове - от театрални текстове до епистоларен роман, от историческа литература до фентъзи, създавайки произведение, което е и акт на еманципация на жените, и осъзнаване на queer идентичността.