Историята на Пирос (Пир) е като приказка, започваща с драматичен момент на спасение. Той е дете, което е спасено от враговете, които искат да го унищожат. С времето, Пирос става не само военачалник, но и крал, който успява да победи римски армии дори преди идването на Ханибал. Професор Флавио Равиола, преподавател по гръцка история в Университета на Падуа, разглежда подробно живота и делата на този епирски владетел в своята книга, публикувана от Salerno Editrice.

Книгата е академичен труд, който не е предназначен за масовата публика, а за специалисти и изследователи. Тя е структурирана с внимание, с бележки, поставени в отделна секция, след последния от седемте глави и съдържа почти деветдесет страници с източници, библиография и индекси. Пирос, роден около 319 г. пр.н.е., е изгонен от родната си земя, но успява да я възвърне с помощта на Египет. След множество битки, той се опитва да се утвърди като силен владетел, но често губи територии и влияние.

Неговата амбиция го води до Италия, където успява да победи римляните в две значими битки, но не успява да постигне мир. След това, той се отправя към Сицилия, за да се изправи срещу Картаген, но и там не успява да постигне окончателна победа. След поредица от неуспехи, Пирос се завръща в Епир, където отново влиза в конфликт с Македония и Спарта, но в крайна сметка загива в битка.

Професор Равиола подчертава противоречията в характера на Пирос, който е описан от Плутарх като човек с неутолима жажда за действие, но и с тенденция да не завършва започнатото. Въпреки многобройните си победи, той не успява да консолидира властта си и да постигне дългосрочен успех. Интересно е как историята на Пирос започва с бягство, когато малко дете е спасено от смъртта, бягайки през планини и долини, за да избегне враговете си.