Истории на жени звучат различно. Хората твърдят, че ако жените управляваха света, нямаше да има повече войни. Тази идея е привлeкателна, защото жените обикновено са социализирани да проявяват емпатия и да се грижат за нуждите на другите. В литературата, жените в условия на война често държат семействата заедно и акцентират на уязвимостта, вместо на физическата сила. Те действат като "пазители на паметта", които запазват алтернативна версия на събитията, коригираща патриархалните разкази.

Романът "Мариам, това е Арва" на Аридж Гамал, носител на наградата "Саурис", представя множество революции, най-очевидната от които е по време на Арабската пролет. Историята обхваща поколения жени, включително майка, която рискува всичко за любовта си, и дъщеря, която емигрира в Германия. Двете главни героини също така показват как любовта може да бъде своя собствена революция.

"Жена на кръстопът" на Навал Ел Садауи е един от основополагащите романи на египетската писателка. Главната героиня Фирдаус е в затвора в очакване на смъртна присъда след убийство. Книгата разглежда теми като авторитаризъм и феминизъм, и представя пародийна картина на патриархалното общество.

Трилогията "Гранада" на Радва Ашур, която обхваща падението на арабското кралство "Гранада" през 1492 година, показва как жените в семейството играят централна роля, запазвайки знанието и традициите в бурни времена.

"Планета от глина" на Самар Язбек разказва историята на млада жена по време на Сирийската гражданска война. Нейната невъзможност да говори я поставя в уникална позиция да наблюдава и записва ужасите около себе си.

"Каламити на благородни домове" от Амира Гхеним представя контекста на революционния Тунис през 30-те години, разказвайки историята на две семейства с различни социални възгледи. Тук жените също играят ключова роля в запазването на паметта и идентичността.

"Пропуск към площада" на Сахар Халифа разглежда живота на три жени по време на Първата интифада, които се опитват да се справят с насилието и политическите ограничения, наложени от окупацията.

"Малък детайл" на Адания Шибли е дълбока медитация върху войната и паметта, която обединява две истории - едната от 1949 година, а другата от съвременността. Тази книга подчертава важността на знанието и разкритията за миналото.

"Кървава фиеста" от Малика Моустадраф е мощен поглед към травмите, които жените преживяват в патриархалното общество. Нейната смела проза изследва теми като бедността и религиозната хипокризия.

Историята на Захра от Ханан ал-Шайх е класика от Ливанската гражданска война, която показва как една млада жена се опитва да установи своя идентичност в контекста на семейните и социалните ограничения.