В живота си хората постоянно търсят смисъл в събитията, които определят техните съществувания. Някои от тях, като магистратите, са призвани да придават значение на тези събития по професия. Те имат сложната задача да разшифроват и подредят човешките истории, които често нямат собствен ред. В романа "Процедура" на Салваторе Маннуцу, който печели Литературната награда Виареджо за проза през 1989 година, не става въпрос само за криминален сюжет, а за дълбочинно изследване на властта, паметта и истината.

Историята започва с отравянето на магистрата Валерио Гарау. След това, един следовател е натоварен с разследването на случая, като се движи из домовете и стаите, които жертвата е обитавала. Тези места носят следи от неговото съществуване и разкриват част от неговия живот. Разследването не е просто механично търсене на виновника, а опит да се разбере кой е бил този човек, за да се интерпретира правилно обстоятелствата около неговата смърт. В историята се появяват различни персонажи – чичо, любовница, бивша съпруга и колеги, всеки от които може да е замесен в трагичния инцидент.

"Процедура" рисува картина на клаустрофобична Сардиния, изпълнена с мълчание и пропуски, където буржоазията е застинала и в упадък. На фона на това, в Италия се разразява скандалът около отвличането на Алдо Моро, което добавя допълнителен контекст на напрежение. Следователят, който води разследването, не притежава особени дарби, а е човек, натоварен с неблагоприятна съдба, който постоянно поставя под съмнение собствените си решения. Той се старае да следва "процедурата" на разследването, но истинският ключ към разгадаването на случая е способността му да интерпретира чувствата на хората.

Романът не е просто криминален или съдебен трилър. Основната тема е невъзможността да се разбере реалността и нейният смисъл, както и разликата между истината на хората и процесуалната истина. Стилът на Маннуцу е сложен и почти бюрократичен, но същевременно изключително изразителен. Пунктуацията служи на наратива, който се развива чрез фрагменти, действия и свидетелства. Прозата е изградена от дълги и сложни изречения, в които субектите често се появяват в края на фразата, добавяйки важност и драматично напрежение.

В "Процедура" се срещат метафизични и универсални теми, които напомнят за "Денят на съдбата" на Салваторе Сата, както и за сложността на престъпността и нейните социални, психологически и политически причини, без ясни решения, каквито можем да видим в "Кошмарът на улица Мерулана" на Карло Емилио Гада. Произведението на Маннуцу е дълбоко и интроспективно, предизвикващо размисъл и предлагащо рядка дълбочина в жанра.