Книгата на Хайнрих Гайзелбергер „Горе вдясно. Десният популизъм като класов проект“ (Oben rechts. Rechtspopulismus als Klassenprojekt) предлага различен поглед към възхода на десния популизъм в Европа и САЩ. Вместо да го обяснява единствено като бунт на „обикновените хора“ срещу елитите, тя поставя въпроса дали самите елити не са част от процеса, който го поражда и поддържа.

Доминиращото обяснение за десния популизъм често се свежда до социално недоволство: глобализацията, неравенствата и усещането за загуба на контрол тласкат част от населението към радикални политически движения. Гайзелбергер обаче оспорва тази рамка.

Според него популизмът не е само реакция „отдолу“, а и резултат от решения „отгоре“ — от политически, икономически и медийни елити, които създават условията за неговия възход. В анализа се подчертава, че в последните десетилетия част от традиционните партии са възприели реторика и политики, които нормализират по-радикални позиции. В опит да привлекат избиратели или да реагират на нови обществени страхове, те често заимстват теми от популисткия дневен ред — като миграция, сигурност и национална идентичност.

По този начин границата между „център“ и „крайно дясно“ постепенно се размива.Друг важен елемент в аргументацията е икономическата трансформация в глобализирания свят. Докато неравенствата се задълбочават, политическите и икономическите елити не винаги предлагат алтернативи, които да намалят напрежението. Това създава почва за политически движения, които канализират недоволството, но често го насочват в посока на национализъм и изключване, вместо към структурни социални промени.

Книгата обръща внимание и на ролята на медиите и дигиталната среда. Поляризацията, социалните мрежи и икономиката на вниманието допринасят за усилването на крайни позиции.

В този контекст десният популизъм не е просто политическо явление, а част от по-широка екосистема на комуникация и влияние.Основната теза на Гайзелбергер е, че десният популизъм не може да бъде разбран само като „аномалия“ или отклонение от демократичната норма. Той е вплетен в самата структура на съвременните демокрации и икономики. Това не означава оправдание, а по-скоро предупреждение: ако причините „отгоре“ бъдат игнорирани, реакциите „отдолу“ ще продължат да се засилват.„Oben rechts“ предлага по-сложен и неудобен прочит на политическата реалност. Вместо да търси виновници само сред избирателите, тя насочва вниманието към системата като цяло — към начина, по който елити, икономика и медии съвместно оформят политическите крайности на нашето време.