Романът "Като боклук" от Дел Мостро (Del Mostro) е провокативно и тежко произведение, което веднага привлича вниманието с името си. Стилът на текста е последователен и умишлено прекален, създавайки усещане за мизерия и физическа реалност. Язвителният език не се пречиства и не отстъпва от обещанието на заглавието. Някои образи са толкова крайни, че предизвикват смесени чувства у читателя. Въпреки че стилът е умишлено груб, той е и силен в своята странност, макар в определени моменти да изглежда, че се заплита сам в себе си.

Сцената, в която се развива действието, е постапокалиптична Неапол, превърната в глобално сметище. Въпреки това, авторът предлага и друга перспектива: Неапол е не само боклук, а и орган, който пречиства света. Тази идея придава оригиналност на романа, в който се срещат агресивни мутанти и неандерталци. Сюжетът започва с пристигането на Елена, изследователка от "външния свят", в подземните тунели на Неапол. Веднага след това тя става жертва на нападение от същества, които изглеждат готови да я нападнат. Елена забелязва, че телата им са покрити с минерални израстъци и метални люспи. Научната концепция за биоминерализацията е представена логично и постепенно, което е ефективно за разказа.

В романа се появява и Расмус, който е може би най-добре изграденият персонаж. Неговото упорито мълчание и вътрешна борба го правят интересен, а връзката му с Елена функционира, защото той активно се противопоставя на очакванията за герой. Той не иска да бъде спасител, а това създава интересна динамика, макар че не е напълно разгърната. От друга страна, образът на Елена изглежда по-скоро инструментален за сюжета, отколкото напълно развит. Читателят знае какво мисли като учен и активист, но не и коя е като личност. Липсват детайли от биографията ѝ, които да я направят по-конкретна и реална.

В края на романа се поставя етичен въпрос: може ли един град да бъде спасен, ако се унищожи това, което го обитава? Този философски въпрос не е опростен и завършекът е смел. Елена извършва ужасен акт, вярвайки, че прави правилното, и романът не я оправдава. Въпреки това, финалът, в който Елена се вкаменява, би имал по-голяма сила, ако читателят беше успял да я обикне повече. Авторът избира концептуално красив, но емоционално студен завършек. Такъв роман може да заинтригува любителите на пълп и крайна дистопия, но тези, които търсят класическа научна фантастика, може да се почувстват разочаровани.