Писателката Моника Ферел (Monica Ferrell) не само вдъхновява, но и предизвиква желанието да се стремим към нейната сериозна привлекателност и самообладание. Поезията ѝ - ярка, сложна и чувствена - оставя дълбок отпечатък. Нейната нова книга, "Бъдещето" (The Future), предлага уникален поглед към съвременния свят, съчетавайки митове от миналото с технологични артефакти на настоящето.

Ферел споделя, че процесът ѝ на писане е преминал през значителни трансформации. В началото тя e пишела на ръка, но с времето компютрите започнали да играят централна роля в творческия ѝ процес. Тя отбелязва, че писането на ръка ѝ позволява да чувства непрекъснатост и движение напред, докато компютърът често я отвежда далеч от свещеното пространство на писането.

Темата за родителството и отговорността за бъдещето на децата е важен елемент в "Бъдещето". Ферел разказва за собствените си преживявания като майка и как те влияят на нейното творчество. Тя се замисля за начина, по който всяко дете ще трябва да създаде свой собствен език за бъдещето, за неща, които все още не съществуват.

В "Бъдещето" Ферел изразява своите мисли за обществените отношения и динамиката на съвременния живот. Тя споделя как пандемията е променила начина, по който вижда света около себе си, особено след преместването ѝ от Бруклин до Вермонт. Тази промяна в обстановката е повлияла на нейното творчество и вдъхновение.

Ферел подчертава, че поезията може да бъде начин за справяне с предизвикателствата на съвременния свят и за намиране на надежда в трудни времена. Тя изразява увереност, че дори в мрачни моменти, словото остава мощен инструмент за изразяване и свързване с другите.