РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край

Дата на публикуване: 16:48 ч. / 20.05.2026
Свободата на словото и независимата журналистика са сред основните ценности на всяко демократично общество. Историята показва обаче, че именно медиите често се превръщат в първата жертва на политическите промени и авторитарната власт. Такъв е случаят с Иран след Ислямската революция от 1979 г., когато кратък период на надежда и медийна свобода е последван от бърза и строга цензура. Вестници и списания, които доскоро свободно изразяват различни мнения, са забранени, а журналистите — преследвани. Историята на иранската преса през този период разкрива колко важна е ролята на свободните медии за обществото и колко лесно тази свобода може да бъде отнета.
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Снимка © DFA
Подиум на писателя

На сутринта на 12 май 1979 г., само три месеца след Ислямската революция в Иран, едно от най-старите и независими ирански издания — Āyandigān — изчезва от много павилиони за вестници в страната. Няколко дни по-рано аятолах Ruhollah Khomeini публично заклеймява вестника като „покварен“, а държавното радио многократно го определя като „контрареволюционен“. Това бележи началото на една от първите големи атаки срещу свободата на словото в следреволюционен Иран.

Изданието на Āyandigān от този ден съдържа само една статия — апел към новото управление да защити свободната преса, която според редакцията е била основен принцип на революцията. „Невъзможно е да продължим, докато правителството не заеме ясна позиция в защита на свободата на печата и словото“, заявява вестникът. Всички останали страници са оставени празни — символичен протест срещу цензурата.

Реакцията в страната е бурна. В Техеран стотици хора излизат по улиците, за да протестират срещу позицията на вестника. В град Шираз редакционните офиси са окупирани от въоръжени мъже, а в Дезфул властите записват имената на гражданите, които купуват изданието. Въпреки това поддръжници на свободната преса разпространяват вестника по улиците и неговият тираж нараства от 300 000 на 450 000 копия.

Днес често възприемаме следреволюционен Иран като държава със строга цензура и ограничена свобода на медиите. Историята от 1979 г. обаче показва, че първите месеци след падането на шаха са били период на надежда и относителна откритост. Този кратък период е известен като „Пролетта на свободата“, когато иранските граждани имат достъп до огромно разнообразие от политически, религиозни и културни мнения.

По данни от онова време, Иран разполага със около 100 вестника по време на революцията, а само година по-късно техният брой надхвърля 700. Тази необикновена медийна експлозия е съхранена в дигиталния архив Nashriyah — мащабна колекция от ирански вестници, създадена от University of Manchester .

Архивът разкрива революцията и нейното развитие в реално време. Чрез страниците на Āyandigān и Kayhān могат да се проследят политическите конфликти и обществените настроения. Таблоиди като Ittiḥād-i javān и Javānān-i imrūz отразяват сензационните истории на ежедневието, а сатирични издания като Āhangar използват карикатури, за да критикуват властта и обществото.

Особено интересни са рекламите в списания като Tihrān muṣavvar, които показват една различна страна на иранското общество — свят на цветни телевизори, модерни часовници, американски безалкохолни напитки и козметични продукти. Те свидетелстват за стремежа към нормален живот и модерност въпреки политическите сътресения.

Но тази свобода се оказва краткотрайна.

На 7 август 1979 г. иранското правителство приема нов закон, позволяващ спирането на издания, които критикуват властта. Почти веднага Islamic Revolutionary Guard Corps окупира редакцията на Āyandigān в Техеран и забранява достъпа на журналистите до печатницата. Същия ден сатиричното издание Āhangar също е закрито.

Новият закон предвижда тежки наказания за журналисти, които критикуват исляма или иранските лидери, както и задължително лицензиране на всички публикации. Това предизвиква сблъсъци между поддръжници на свободната преса и ислямски активисти по улиците на Техеран — най-сериозното насилие след края на революцията.

До края на август 1979 г. около 40 издания вече са спрени. Сред тях са Ittiḥād-i javān, Javānān-i imrūz, Tihrān muṣavvar, левият вестник Pighām-i Imrūz, таблоидът Firdūsī и Sipı̄d va sı̄yāh — издание, което преди това е било забранено и от режима на шаха.

Фактът, че тези вестници са оцелели до днес под формата на архиви, е изключително важен. Те не само документират един драматичен исторически период, но и напомнят колко крехка може да бъде свободата на словото. Съхраняването и достъпът до тези публикации представляват своеобразен акт на съпротива срещу всеки опит за заглушаване на независимата журналистика.

Историята на иранската „Пролет на свободата“ показва, че дори кратките моменти на откритост могат да оставят дълбока следа в паметта на обществото. А свободната преса, независимо колко кратко съществува, остава едно от най-силните средства за защита на историческата истина и гражданските права.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ представи ново издание на учебника „Сръбски език. Основи на граматиката и упражнения“. Автори ...
Вижте също
Капитан III ранг Станислав Бочев, военноморски офицер и участник в полярни експедиции, проведе образователна среща с деца и младежи в Търговище. Събитието, което се състо ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Роуз Кенеди Грийнуей - амбициозен проект с много критики
Роуз Кенеди Грийнуей в Бостън, Масачузетс, е забележителен пример за урбанистичен обрат на разширенията за магистралите от 50-те и 60-те години на миналия век, които разрязаха много американски градове на секции и разделиха квартали. Грийнуей замени повдигната ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Светлина в мрежата – хайкуто на Гюлева променя възприятията
Радосвета Гюлева, поетеса от Бургас, бе удостоена със специално отличие в тазгодишното издание на конкурса за хайку, организиран от Хайку обществото на Америка. Нейната творба е сред шестте отличени от общо 1186 участници. Конкурсът е привлякъл рекорден брой к ...
Добрина Маркова
Уволнението на професор Винита Прабакар поради разказа на Отеса Мошфег предизвика дебат за цензурата в образованието
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Непредсказуемият Икономов с нов сборник, който обединява разкази, басни и есета
На 6 август на книжния пазар ще се появи новата книга на Емануел Икономов, озаглавена „Дежавю“. Издателството „Изток-запад“ обяви, че в този сборник авторът обединява разнообразие от литературни форми и жанрове, което е характерно за не ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Себастиан Венабъл става обект на противоречиви разкази в "Изведнъж миналото лято"
Творчеството на Тенеси Уилямс често е пропито от теми на идентичност, семейни конфликти и социални ограничения. В пиесата "Изведнъж миналото лято" един от най-значимите персонажи, Себастиан Венабъл, умира преди началото на действието, а неговото присъствие се ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Зелени библиотеки 2026 стартира с поезия, музика и нови експозиции
Столичната библиотека обяви старта на новия сезон на кампанията „Зелени библиотеки 2026“, която ще се проведе от 1 август в Южния парк в София. Инициативата ще продължи през уикендите, като събитията ще се организират от 10:00 до 14:00 ч. в различн ...
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Кой има право да бъде красив? Аса Дрейк поставя под въпрос езика на красотата
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
120 000 фенове очакват сензации на „Комик-кон“: завръщането на „Марвел“ е сред големите акценти
Валери Генков
Сан Диего отново стана дом на един от най-значимите фестивали на поп културата в света – „Комик-кон“. Събитието, което стартира през 1970 г., привлича хиляди ентусиасти, облечени в костюми на супергерои и злодеи. Тази година акцентът е завръщането на „Марвел“, след като компанията отсъстваше през предходното издание. Феновете са в очакване на новините от „Марве ...
Подиум на писателя
Уилям С. Бъроуз преработва културата на маите за собствените си цели
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Роуз Кенеди Грийнуей в Бостън, Масачузетс, е забележителен пример за урбанистичен обрат на разш ...
Начало Подиум на писателя

Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край

16:48 ч. / 20.05.2026
Автор: Добрина Маркова
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Снимка © DFA
Подиум на писателя

На сутринта на 12 май 1979 г., само три месеца след Ислямската революция в Иран, едно от най-старите и независими ирански издания — Āyandigān — изчезва от много павилиони за вестници в страната. Няколко дни по-рано аятолах Ruhollah Khomeini публично заклеймява вестника като „покварен“, а държавното радио многократно го определя като „контрареволюционен“. Това бележи началото на една от първите големи атаки срещу свободата на словото в следреволюционен Иран.

Изданието на Āyandigān от този ден съдържа само една статия — апел към новото управление да защити свободната преса, която според редакцията е била основен принцип на революцията. „Невъзможно е да продължим, докато правителството не заеме ясна позиция в защита на свободата на печата и словото“, заявява вестникът. Всички останали страници са оставени празни — символичен протест срещу цензурата.

Реакцията в страната е бурна. В Техеран стотици хора излизат по улиците, за да протестират срещу позицията на вестника. В град Шираз редакционните офиси са окупирани от въоръжени мъже, а в Дезфул властите записват имената на гражданите, които купуват изданието. Въпреки това поддръжници на свободната преса разпространяват вестника по улиците и неговият тираж нараства от 300 000 на 450 000 копия.

Днес често възприемаме следреволюционен Иран като държава със строга цензура и ограничена свобода на медиите. Историята от 1979 г. обаче показва, че първите месеци след падането на шаха са били период на надежда и относителна откритост. Този кратък период е известен като „Пролетта на свободата“, когато иранските граждани имат достъп до огромно разнообразие от политически, религиозни и културни мнения.

По данни от онова време, Иран разполага със около 100 вестника по време на революцията, а само година по-късно техният брой надхвърля 700. Тази необикновена медийна експлозия е съхранена в дигиталния архив Nashriyah — мащабна колекция от ирански вестници, създадена от University of Manchester .

Архивът разкрива революцията и нейното развитие в реално време. Чрез страниците на Āyandigān и Kayhān могат да се проследят политическите конфликти и обществените настроения. Таблоиди като Ittiḥād-i javān и Javānān-i imrūz отразяват сензационните истории на ежедневието, а сатирични издания като Āhangar използват карикатури, за да критикуват властта и обществото.

Особено интересни са рекламите в списания като Tihrān muṣavvar, които показват една различна страна на иранското общество — свят на цветни телевизори, модерни часовници, американски безалкохолни напитки и козметични продукти. Те свидетелстват за стремежа към нормален живот и модерност въпреки политическите сътресения.

Но тази свобода се оказва краткотрайна.

На 7 август 1979 г. иранското правителство приема нов закон, позволяващ спирането на издания, които критикуват властта. Почти веднага Islamic Revolutionary Guard Corps окупира редакцията на Āyandigān в Техеран и забранява достъпа на журналистите до печатницата. Същия ден сатиричното издание Āhangar също е закрито.

Новият закон предвижда тежки наказания за журналисти, които критикуват исляма или иранските лидери, както и задължително лицензиране на всички публикации. Това предизвиква сблъсъци между поддръжници на свободната преса и ислямски активисти по улиците на Техеран — най-сериозното насилие след края на революцията.

До края на август 1979 г. около 40 издания вече са спрени. Сред тях са Ittiḥād-i javān, Javānān-i imrūz, Tihrān muṣavvar, левият вестник Pighām-i Imrūz, таблоидът Firdūsī и Sipı̄d va sı̄yāh — издание, което преди това е било забранено и от режима на шаха.

Фактът, че тези вестници са оцелели до днес под формата на архиви, е изключително важен. Те не само документират един драматичен исторически период, но и напомнят колко крехка може да бъде свободата на словото. Съхраняването и достъпът до тези публикации представляват своеобразен акт на съпротива срещу всеки опит за заглушаване на независимата журналистика.

Историята на иранската „Пролет на свободата“ показва, че дори кратките моменти на откритост могат да оставят дълбока следа в паметта на обществото. А свободната преса, независимо колко кратко съществува, остава едно от най-силните средства за защита на историческата истина и гражданските права.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Роуз Кенеди Грийнуей - амбициозен проект с много критики
Валери Генков
Подиум на писателя
Светлина в мрежата – хайкуто на Гюлева променя възприятията
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Уволнението на професор Винита Прабакар поради разказа на Отеса Мошфег предизвика дебат за цензурата в образованието
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Полярни експедиции и морски приключения с капитан Станислав Бочев
Валери Генков
Капитан III ранг Станислав Бочев, военноморски офицер и участник в полярни експедиции, проведе образователна среща с деца и младежи в Търговище. Събитието, което се състо ...
Златното мастило
Лисицата Мерин и драконът – нова приказка от Юлка и Дамянов
Добрина Маркова
Авторът и перото
Гласове от периферията: Литературата на Североизточна Индия
Добрина Маркова
Златното мастило
Терапия с изкуствен интелект и човешката идентичност в новия роман на Валентин Славеев
Ангелина Липчева
На бюрото
Конкурс за младежки разкази с есенна тематика, награди и изненади!
Ангелина Липчева
Авторът и перото
8 книги, които разкриват силата на епистоларната поезия
Добрина Маркова
Златното мастило
Награди за литература в Габрово - шанса да блеснеш с нова книга!
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Никълъс Холт в ролята на Локхарт, нова ера за Хари Потър?
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Роуз Кенеди Грийнуей - амбициозен проект с много критики
Валери Генков
Експресивно
Сърцето ми ще бъде вечно твое – лични спомени и връзки с Пенчо Славейков
Добрина Маркова
Експресивно
Трима дебютни автори разкриват как хипотетичните сценарии формират литературата
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Мария Сибила Мериан документира употребата на пауновото цвете за съпротива срещу робството
Векове наред, цветята са вдъхновявали хората с красотата си и с уникалните си свойства. Един от най-забележителните примери за това е пауновото цвете, познато днес като Barbados Pride и Red Bird of Paradise. То е тропически храст, който е бил идентифициран от ...
Избрано
Зелени библиотеки 2026 стартира с поезия, музика и нови експозиции
Столичната библиотека обяви старта на новия сезон на кампанията „Зелени библиотеки 2026“, която ще се проведе от 1 август в Южния парк в София. Инициативата ще продължи през уикендите, като събитията ще се организират от 10:00 до 14:00 ч. в ...
Ремонт и обновление в библиотека „Сава Доброплодни“, временно затваряне за читатели
Ако сте поропуснали
Мозъкът на автопилот – как учим да съвместяваме задачи
Изследване, публикувано в Journal of Cognitive Neuroscience, разкрива нови аспекти на начина, по който мозъкът ни обработва информация и изпълнява множество задачи. Според данни от изследването, проведено от екип учени от Медицинския център на Джорджтаунския ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.