Готиката е жанр, който носи разпознаваеми елементи: вещици и вампири, призрачни къщи и паяжини... Тя е зловеща, мрачна и често прекалено театрална. При написването на своя роман "Иммерсии" (Immersions), вдъхновен от приказката "Синята брада" (Bluebeard), авторът включва голяма зловеща къща, мистериозен по-възрастен мъж и изчезнала сестра. В ранните версии на романа, той постоянно ескалира тези елементи, притеснявайки се, че ако историята не е достатъчно мелодраматична, няма да бъде приета като готическа.

Четенето на различни произведения обаче показва, че не е задължително да има шокиращо разкритие, за да се счита един роман за готически. Дори в лирични, реалистични и сатирични романи присъства готическа същност. Тези произведения не съдържат буквални призраци, но имат свои "обитатели" и странни предчувствия. Готиката успява да предаде последствията от репресията, което я прави съществена за разглеждане на важни теми в литературата: знание, история и завръщането на миналото.

Готиката не е само терен на лични страхове; в нея живеят и исторически atrocities. В класическите британски романи от деветнадесети век, готиката се използва за изразяване на расизма, сексизма и колониализма, които предпочитаме да игнорираме. Например, Рочестър от "Джейн Еър" (Jane Eyre) печели състояние от труда на роби в захарни плантации в Карибите. Неговата луда първа съпруга в тавана символизира не само неговото проблематично романтично минало, но и корупцията и насилието, стоящи зад богатството му.

Романът "Обичан" (Beloved) на Тони Морисън (Toni Morrison) е ярък пример за готическия жанр, въпреки че често остава пренебрегван. Разказваща историята на Сет (Sethe), бивша робиня, тя използва призрачна къща и дух на бебе. Макар на повърхността да се фокусира върху индивидуалния страх на Сет, "Обичан" разглежда как робството влияе на хората и как историята на нацията е повлияна от тези травми.

"Бялото е за вещици" (White is for Witching) на Хелън Ойейеми (Helen Oyeyemi) поставя акцент върху расизма. Историята се развива в къща, която изгонва всеки не-бял човек. Главната героиня Миранда се влюбва в чернокожа жена, което предизвиква гнева на къщата. Тук белият произход е представен като проблематичен и саморазрушителен.

"Широкият Саргасо Море" (Wide Sargasso Sea) на Жан Рис (Jean Rhys) предлага феминистки и постколониален поглед върху "Джейн Еър". Тя разказва историята на Антоинет Козуей, млада бяла креолка в Доминика, чието семейство попада в бедност след края на робството. Нейният брак с Рочестър носи страдание за всички замесени.

"Жълто лице" (Yellowface) на Р.Ф. Куанг (R.F. Kuang) е сатира за културна присвояване. След изчезването на своята по-успешна приятелка Атина Лиу, Джун Хейуърд краде творбите ѝ и ги представя за свои. Докато се натрупват вина и тревога, Джун започва да вижда двойника на Атина навсякъде.

"Молитвеник за каменния двор" (Stone Yard Devotional) на Шарлот Ууд (Charlotte Wood) разказва за бяла героиня, която търси утеха в манастир след развод. Но манастирът е всичко друго, но не и спокойно място. Странности и насилие нахлуват в живота ѝ.

Романът "Хамнет" (Hamnet) на Маги О`Фарел (Maggie O`Farrell) разказва за краткия живот на сина на Шекспир. В него се усеща готическа магия, когато малкото момче манипулира съдбата, за да спаси сестра си.

В "Лоли Уилоус" (Lolly Willowes) на Силвия Таунсенд Уорнър (Sylvia Townsend Warner), героинята осъзнава, че за да си осигури свобода, трябва да стане вещица. Тя се трансформира от обикновена леля в могъща фигура.