В средата на XVIII век картите са били не просто инструмент за ориентация, а стратегически ресурс с огромно значение за политиката и войната. По време на Американската революция липсата на точни географски данни поставя Континенталната армия в сериозно неблагоприятно положение спрямо британците, които разполагат с подробни атласи и дългогодишни картографски проучвания. Един от най-важните сборници от този период — *The American Atlas* — отразява както натрупаните знания за Северна Америка, така и начина, по който информацията за „Новия свят“ се използва и разпространява в Европа. Историята на тези карти разкрива не само развитието на картографията, но и ролята ѝ като оръжие в борбата за контрол и влияние по време на Революцията.

През лятото на 1775 г., малко след като Джордж Вашингтон поема командването на новосформираната Континентална армия в Бостън, в лондонските вестници се появява кратка реклама, която обявява издаването на The American Atlas: Or, A Geographical Description of the Whole Continent of America. Томът — издаден под името на покойния Томас Джефрис, носил титлата „Кралски географ“ — обещавал да представи континента с неговите „различни области, страни, щати и острови, и най-вече БРИТАНСКИТЕ КОЛОНИИ“.

Атласът бил създаден, за да се възползва от нарасналия обществен интерес към „бунта“, както крал Джордж III го нарича в прокламация от август 1775 г. По време на войната заможният английски читател, готов да плати две лири, дванадесет шилинга и шест пенса, можел да следи събитията от този далечен континент чрез поредица от карти. (В по-късни издания картите дори включвали описания на британски военни победи, като тази при остров Валкур в езерото Шамплейн.)

Двеста и петдесет години по-късно съвременният читател може да направи същото — безплатно — благодарение на по-късно издание на атласа от 1776 г., дигитализирано и предоставено чрез JSTOR от библиотеката Leighton и Университета Стерлинг. Както пише географката Рита Ан Гардинър за Кралското географско дружество, това е обхватът на „знанията за топографията на Новия свят, с които лондонските картографи са разполагали през 1776 г.“.

Междувременно в колониите Вашингтон и Континенталната армия се борели без същото богатство от картографски знания, с което разполагал противникът им, натрупано през предходните десетилетия. През януари 1777 г. Вашингтон изразява това оплакване в писмо до Континенталния конгрес: „Липсата на точни карти на страната, която досега е била сцена на войната, ми е причинила големи затруднения. Напразно се опитвах да се сдобия с такива и бях принуден да се справям със скици, които сам съставях от собствените си наблюдения и тези на хората около мен.“

В епохата на GPS и Google Earth е трудно да си представим да не знаеш къде се намираш или какво има зад следващия завой, но картите като тези в The American Atlas били безценни през XVIII век. Картографията била сериозен бизнес, особено по време на война. Изследователката Мери Педли дори открива, че лондонската фирма на Джефрис, с която той бил свързан преди смъртта си през 1771 г., поддържала активна търговия с френски клиенти по време на Революцията.

Фирмата редовно продавала карти на представители на френския флот, включително морски карти на Бостънското пристанище, изпратени скоро след началото на войната. През март 1778 г. — в месеца, когато Франция официално се съюзява със Съединените щати — френски картографи дори поискали „всички нови карти, които сте публикували“.

Такива търговски карти били важни за военните усилия и на двете страни, макар често да се основавали на проучвания, направени десетилетие или две по-рано. Историкът Уолтър У. Ристов отбелязва, че като основен картографски справочник The American Atlas вероятно е бил използван от американски, английски и френски военни и граждански администратори по време на Революцията.

Вашингтон, въпреки всичко, не бил сам в това затруднение — поне три от 23-те карти в изданието на атласа, съхранявано в библиотеката Leighton, били изготвени изцяло или частично от хора от колониите. Двама от тях по-късно се присъединяват към Континенталната армия. Други двама умират преди началото на войната, включително Джошуа Фрай — офицер от Вирджинския полк, чиято смърт през 1754 г. води до това Джордж Вашингтон да поеме командването — и филладелфиецът Люис Евънс, близък приятел на Бенджамин Франклин.

Картата на Пенсилвания е съставна, базирана на трудовете на Уилям Скуъл — офицер в Континенталната армия и по-късно член на нейния географски отдел — и на неговия баща. А картата на „най-населената част на Вирджиния“ е създадена от Фрай и Питър Джеферсън. Макар Питър Джеферсън едва ли е можел да предвиди това, малката точка, отбелязана като Уотсън на картата — край река Потомак, южно от Големите водопади — години по-късно се превръща в столицата на нова държава, чийто бъдещ лидер ще бъде неговият син Томас.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.