С поетичен рецитал с участието на местни бургаски автори, както и на гостуващи от София и страната, бе поставено началото на събитията за отбелязването на 110-та годишнина от основаването на Съюза на българските писатели (СБП). Финал на четенето в Културен център "Морско казино" постави бургаският поет, драматург, писател, композитор и певец Недялко Йорданов, който представи над 10 от новите си стихотворения, писани през последните години. 

Гостите на вечерта бяха приветствани от Петя Великова, организатор на "Лятна академия на изкуствата" в морския град, по чиято покана се случва и първото изнесено честване на годишнината на съюза.

Диана Саватева, заместник-кмет по култура, туризъм и спорт към Община Бургас, благодари на организаторите, че са избрали града за място, което да даде старт на честванията на годишнината на СБП. "Бургас е естествен избор, защото той е жив литературен град, в който винаги е имало активен живот, автори, които създават, да покажат онова, което са написали и са оставили следи в литературата не само на България", коментира Саватева. 

Председателят на СБП Боян Ангелов заяви, че случващото се в Бургас от години е идеален образ на онова, което би трябвало да бъде един град за българската литература в България. Той изтъкна ролята на местните списание "Море", на литературния фестивал "Свято слово" и на множеството литературни конкурси да изпълват хората на словото с оптимизъм. Ангелов припомни историята за основаването на съюза на 8 септември 1913 г. и посочи, че той и до ден-днешен продължава да изпълнява ролята си да съхранява духовните граници на България и да създава мостове между хората на високото слово.

Към гостите се обърна също и Анжела Димчева, главен секретар на СБП, а Наталия Недялкова - заместник-председател на Дружеството на бургаските писатели, прочете тържествено обръщение към представителите на съюза по повод юбилея. 

В рецитала се включиха бургаските поети и писатели Боян Ангелов, Роза Боянова, Елка Василева, Наталия Недялкова, Стоян Георгиев, Милка Иванова, Динко Динков, Мина Кръстева, белетристът Васил Люцканов. Поетесата с китара Татяна Иванова изпя две свои авторски творби, една от които вдъхновена от Димчо Дебелянов, а Диана Саватева - в ролята си на поет, прочете стихотворение на Росен Друмев, посветено на Янаки Петров. 

Сред гостуващите автори от София и страната бяха Анжела Димчева, Елисавета Шапкарева, Бистра Ангелова, Петър Стойков, Стефан Личев и Пламен Панчев. 

Като "финалната удивителна" в рецитала бе представен Недялко Йорданов, който обяви, че е бил представен като старейшина, а се чувства като старшина. Той разказа, че е бил приет в СБП на 26-годишна възраст, като по това време е имало нещо като неписано правило това да се случва най-рано на 35-годишна възраст. Недялков допълни, че е издържал една година в съюза, след което е напуснал, но продължава да го обича и да уважава неговите събития, макар вече да е стар да кандидатства отново за негов член.

Той рецитира малко над 10 от стихотворенията си, писани през последните няколко години. Сред тях бяха "Братя мои", "O, tempera! O, mores!", "На изпроводяк", "Защо не те сънувам, мамо", "Третата любов" и "Не ми се умира".

Недялков разказа, че зад написването на стихотворението "Песничката" стои преживяването на ефекта от собствената му смърт. Той обясни, че по време на болничния си престой в инфекциозното отделение на "Пирогов" по време на боледуването му от Ковид плъзва слух, че е починал. Той застига цялото му семейство и първоначално го разгневява, а впоследствие и разсмива.